Решение № 423 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2009 г.

Решение № 423 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на И. Н. П. от гр. Благоевград срещу въззивно решение на Благоев градския окръжен съд по гр. д. № 1277/2008 г., с което е частично обезсилено първоинстанционното решение на Благоевградския районен съд по гр. д. № 614/2008 г. и е прекратено производството по иска на П. срещу ответника "Водоснабдяване и канализация" Е. гр. Б. по иска му за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата над 578.09 лв.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 30. 11. 2009 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е прието, че окръжният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос с основно значение за спора, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Взето е предвид, че въззивният съд е счел за недопустим искът на П. за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ над първочанално заявената сума в исковата молба, представляваща едномесечното му трудово възнагаждение от 578.09 лв., тъй-като е увеличил размера на иска чрез устно изявление в съдебно заседание, а не чрез писмена молба, както изисква чл. 102 ГПК. При касационната проверка се установи следното: Благоевградският районен съд, с решение по гр. д. № 614/2008 г. е признал за незаконно дисциплинарното уволнение на И. П., наложено със заповед от 15.2.2008 г. на управителя на "В" Е., Благоевград, възстановил го на работа на заеманата преди уволнението длъжност "шофьор на товарен автомобил" и осъдил "В" Е., гр. Б. да му заплати сумата 3 468.54 лв. обезщетение за оставане без работа за шест месеца поради незаконно уволнение. Присъдени са и разноски в полза на ищеца и разноски, направени от бюджета на съда, дължими от дружеството Ч ответник по иска. По негова въззивна жалба е образувано гр. д. № 1277/2008 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, който с решение от 7.04.2009 г. е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отменено уволнението на П. като незаконно, той е възстановен на работа и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно присъждане на обезщетение за безработицата на ищеца вследствие на уволнението само до размер па сумата 578. 09. лв., обезсилил решението в останалата част, с която е присъдено обезщетение до размер на сумата 3 468.54 лв. и прекратил исковото производство в тази част поради недопустимо изменение на иска. Решението на въззивния съд за частично обезсилване на първоинстанционното решение и неразглеждане на част от претенцията на ищеца за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е неправилно. Заповедта за уволнението на ищеца П. е постановена на 15.02.2008 г., връчена му е на 18.02.2008 г., а исковата му молба за отмяна на уволнението е подадена на 25.03.2008 г. или след месец и няколко дни. С оглед на този обективен факт, в петитума на исковата молба е посочено, че ищецът претендира сумата 578.09 лв., равняваща се на брутното му трудово възнаграждение за един пълен работен месец. По заключение на вещо лице счетоводител е установено, че това е брутното му трудово възнаграждение за месец ноември 2007 г. в размер на 578.09 лв.. В хода на производството по делото прел районния съд, в съдебно заседание, в присъствие на процесуалния представител на дружеството работодател, ищецът, чрез неговия пълномощник е изменил размера на първоначално заявената сума 578.09 лв. и увеличил същата на 3 468.54 лв., като заявил, че това е размера на шестмесечното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като ищецът продължава да е безработен. В съдебно заседание на 25.09.2008 г. пред районния съд са представени доказателства, че ищецът е без работа след уволнението и е даден ход по същество. Първоинстанционният съд е уважил иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, като е съобразил доказателствата, че в продължение на шест месеца след уволнението П. е останал без работа. Въззивният съд е обезсилил решението с което е уважена претенцията за разликата над 578.09 лв. до сумата 3 468.54 лв. и прекратил производството в тази част поради недопустимо изменение на иска. В чл. 270 ГПК е предвидена възможност за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото, когато съдът се е произнесъл по недопустим иск или по непредявен иск. В случая тази хипотеза не е налице, тъй-като искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е изрично предвиден в закона и този иск е бил предявен още с исковата молба. Що се касае до обстоятелството, че в исковата молба е посочена сумата 578.09 лв., тя е предопределена от факта, че поради предявяване на иска само месец след уволнението, то и безработицата на ищеца е имала продължителност от около един месец. В хода на делото ищецът е продължил да бъде в състояние на безработица и към момента на приключване на производството, това му положение е продължило повече от шест месеца и той е имал основание за присъждане на шестмесечния размер на последното му брутно трудово възнаграждение. Необоснован и несъответен на закона е изводът на въззивния съд, че изменението на размера на обезщетението в хода на производството е опорочено, тъй-като не е направено с писмена молба и не следва ла бъде зачетено. Съдът е анализирал относимите но този въпрос правни норми - чл. 100, чл. 102 и чл. 214, ал. 1 ГПК и като се е позовал на "систематичното" им тълкуване е приел, че за да е валидно, изменението на размера на иска следва да бъде направено в писмена форма. Касационният съд не споделя този извод. В чл. 100 от ГПК изрично е предвидено, че в съдебно заседание, страните извършват процесуални действия устно. В конкретния случай, изменението на първоначално посочената сума на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е извършено в съдебно заседание, в присъствие на другата страна и няма основание за разширително тълкуване на чл. 100 ГПК. Следва да бъде отменено въззивното решение в обжалваната част и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото се върне на друг състав на окръжния съд за разглеждане и произнасяне по същество по иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в предявения размер 3 468. 54 лв.. Върховният касационен съд