Определение № 37 от 03.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 225/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 22148/07.12.2021 г. на Д. И. В. и Н. М. А. срещу определение № 3123/25.11.2021 г. по възз. ч. гр. д. № 3483/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите частна жалба срещу разпореждане № 2612/23.08.2021 г. по възз. гр. д. № 10029/2021 г. на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че частната жалба, имаща за предмет разпореждане № 2612/23.08.2021 г. по възз. гр. д. № 10029/2021 г. на Софийския градски съд е недопустима, тъй като разпореждането, с което съдът е дал указания на жалбоподателите да представят декларации за имотно състояние, както и други документи, които удостоверяват невъзможността им да заплащат такси и разноски в производството, не прегражда по-нататъшния ход на делото и не е сред тези актове, чието обжалване е изрично предвидено в закона, с оглед на което не може да се обжалва самостоятелно. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК) и определенията, изрично посочени в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Разпореждането на съда, с което са дадени указания на жалбоподателите да представят декларации за имотно състояние, както и други документи, които удостоверяват невъзможността им да заплащат такси и разноски в производството, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като то не прегражда хода на производството (то е акт по движението на делото, осигуряващ законосъобразното му протичане); а не е и сред категорията актове, за които законът предвижда самостоятелно обжалване. Правилността на този акт се проверява по повод жалба срещу евентуално последващо определение (разпореждане), с което е оставена без уважение молбата на страните за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение