Определение № 153 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 50/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Р. Г. Р., Д., срещу определение №810/07.12.2012 г. по ч. гр. дело № 727/2012 г. на Върховния касационен съд, ІII г.о., с което е върната частната му касационна жалба срещу определение №511 от 10.10.2011 г. по ч.гр. дело №404/2011 г. на Върховния касационен съд, ІII г.о.. С последното определение не е допуснато касационно обжалване на определение от 13.04.2011 г. по ч.гр. дело №277/2011 г. на Хасковския окръжен съд. Ответникът по частната жалба [фирма], Д., не е заявил становище. В обжалваното определение е прието, че определението по чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.288 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е предвидено изрично обжалването му. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Правилни са направените изводи, че определението по чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд с него преценява дали повдигнатите правни въпроси обуславят въззивното определение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, като по този начин извършва подбора на частните касационни жалби срещу определенията, посочени в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, които да бъдат допуснати до разглеждане. Ако разглеждането на частната касационна жалба бъде допуснато, съдът я разглежда по същество, а ако не бъде допуснато, то въззивното определение влиза в сила. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.