Определение № 364 от 15.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 454/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд - Хасково, повдигнат от последния. Поводът е признаване и изпълнение по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, загл. изм. с ДВ, бр. 56/2022 г. (ЗПИИАКОРНФС) на решение на Ц. съдебна агенция към Министерство на правосъдието на Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция (глоба) от несъдебен орган на гражданин на Република България - С. Г. Д.. Първоначално искането е постъпило в Окръжен съд - Хасково и по този повод е било образувано ч.н.д. № 230/2024 г. След образуване на делото, с разпореждане № 187 от 12.04.2024 г. съдията-докладчик разпоредил да се направи справка в НБД ,.Население“ за трите имена и адреса на засегнатото лице. От изготвената справка било установено, че С. Г. Д. е с постоянен адрес в [населено място], ул. ••• № 12 и настоящ адрес в [населено място],[жк], бл. 441 А, вх. 2, ет. 1, ап. 19. С определение № 152 от 15.04.2024 г., съдията-докладчик е прекратил същото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд, приемайки, че компетентен да разгледа удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признание на финансови санкции съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС е Софийският градски съд, тъй като местоживеенето и обичайното пребиваване на лицето е в [населено място] с оглед на настоящия й адрес. След получаване на материалите, е разпореждане № 1222 от 30.04.2024 г. по ч.н.д. № 2459/2024 г. по описа на Софийски градски съд, съдията-докладчик също е прекратил съдебното производство, но вместо да повдигне спор за подсъдност с Окръжен съд - Хасково, му изпратил отново делото по компетентност. Мотивирано посочил, че в конкретния случай компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е окръжният съд в гр. Хасково, тъй като в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, изпратено от Кралство Нидерландия, е посочен като последно известен адрес този в [населено място], [улица], който е и постоянен адрес на С. Г. Д., видно от справката, направена в НБД „Население“. Освен това била направена и справка за регистрирани трудови договори на лицето, от която било видно, че последният неин работодател е търговско дружество със седалище и адрес на управление в [населено място]. С определение № 204 от 13.05.2024 г. по ч.н.д. № 305/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково съдебното производство било прекратено, а делото изпратено на основание чл. 44, ал. 1 от НПК на ВКС за разглеждане на възникналия спор за подсъдност. Съдията- докладчик посочил, че е пропуснал да направи опит да призове санкционираното лице по настоящ адрес (но не и по месторабота), който според него бил меродавен за кореспонденция с държавните органи, включително и с органите на съдебната власт, и отправил упрек към Софийски градски съд, че е следвало да повдигне спор за подсъдност, а не да връща делото на окръжния съд в гр. Хасково. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намери, че компетентен да изпълни решението е Окръжен съд - Хасково, предвид следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. В ал. 2 на чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС се предвижда, че ако местоживеенето или обичайното пребиваване не са посочени в удостоверението, издавано от властите на чуждата държава, подсъдността се определя според местонахождението на имуществото или по местоизточника на доходите на засегнатото лице. Според чл. 4, параграф 1 от РР 2005/214/ПВР решението заедно с удостоверението може да бъде предадено на компетентните органи на държава-членка, в която физическото или юридическото лице, срещу което е постановено решението, разполага с имущество или получава доходи, обичайно пребивава, респ. - има регистрирано седалище. В разглеждания случай в удостоверението по чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. I, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, издадено от компетентните власти на Кралство Нидерландия, като последен известен адрес на санкционираното лице С. Г. Д. е посочен този в [населено място], ул. „А. Д.’ 4 № 12, който факт наред с обстоятелството, че същият адрес е деклариран като постоянен адрес, обуславя компетентността на Окръжен съд - Хасково. Съгласно чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданска регистрация (ЗГР) постоянният адрес на гражданите, а не настоящият такъв, както неправилно е посочил съдията-докладчик от Окръжен съд - Хасково, е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Освен това, по делото има достатъчно данни, от които може да се предположи, че санкционираното лице работи към настоящия момент на територията на [населено място], който също попада в съдебния район на Окръжен съд - Хасково. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение