Определение № 1821 от 18.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1298/2024 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Постъпила е молба от адв. Т. В. З., особен представител на ответника по исковете Д. Д. Л., с искане да му бъде определено и изплатено възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Ответникът по молбата, „Туплекс“ ЕООД, не представя отговор на същата. Касационното производство по настоящото дело е образувано въз основа на касационна жалба на ответника по делото Д. Д. Л., чрез особения представител - адв.Т. В. З., против решение № 688/07.02.2024г. в.гр.д. № 5202/2022г. на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна на решение № 20024690/25.032022г. по гр.д. № 46745/2020г. по на Районен съд – София, е уважен предявеният от “ТУПЛЕКС “ЕООД срещу Д. Д. Л. иск с правно основание чл.627 от ТЗ, вр. чл.626 ал.2 от ТЗ за сумата от 8291,35 лв., представляваща настъпила в имуществото на дружеството вреда от неизпълнение на задължението на ответника в качеството му на законен представител на „Атропис“ЕООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30-дневен срок от настъпване на неплатежоспособност или свръхзадълженост, формирана както следва: 4003,37 лв. - неплатена цена по договори за продажба на стоки, обективирани във фактури № [ЕГН]/14.05.2015г., фактура № [ЕГН]/21.05.2015г., № [ЕГН]/28.05.2015г., фактура № [ЕГН]/29.05.2015г., фактура № [ЕГН]/11.06.2015г. и фактура № [ЕГН]/12.06.2015г.; 1433,85 лв. -законна лихва върху сумата от 4003,37 лв. за периода 23.09.2015г. - 04.04.2019г., присъдена по гр.д. № 56841/2015г. на Районен съд- София; 820,13 лв. - съдебно - деловодни разноски по гр.д. № 56841/2015г. на Районен съд- София; 660,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за образувано и процесуално представителство по изп.д. № 1953/2016г. по описа на ЧСИ И. Д.; 114,00 лв. - заплатени такси по Тарифа към ЗЧСИ по изп.д. № 1953/2016г. по описа на ЧСИ И. Д.; 1260,00 лв. - съдебно-деловодни разноски по т.д. № 646/2019г. на Софийски градски съд, ведно със законната лихва върху главницата от 8291,35 лв. считано от 29.09.2020г. до окончателното й изплащане. С определение № 1224 от 28.04.2026г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 688/07.02.2024г. в.гр.д. № 5202/2022г. на Софийски градски съд. Възнаграждението за особения представител се дължи авансово от ищеца за всяка инстанция и не е обусловено от изхода на спора, тъй като основанието за заплащането му е възмездяване на труда на назначения на насрещната страна особен представител, който е назначен с цел разглеждане и разрешаване на спора по делото при условията на състезателност – т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото касационното производство е двуфазно, като производството по чл.290 ГПК е обусловено от допускане на решението до касационен контрол, на особения представител следва да се определи възнаграждение само за изготвяне на касационната жалба и приложението към нея. Настоящият състав на ВКС, като съобрази, че предмет на касационното производство е вземане за 8291,35 лв., производството е приключило с определение за недопускане на въззивното решение до касационен контрол, адвокатът е изготвил касационната жалба и изложението към нея, намира, че на особения представител на ответника по исковете следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 151,40 евро, за която сума трябва да бъде осъден касаторът, като на последния съответно се дължат от ответника по исковете направените разноски за настоящото производство в размер на 151,40 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд