Определение № 9115 от 25.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8898/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. Б., чрез адв. Стойков, против протоколно определение № 6705 от 08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 767/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което жалбата на Б. против заповед № № ОА-27/08.01.2008г. на кмета на община Пловдив е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че не е налице пречка по смисъла на чл. 177, ал. 3 АПК за оспорване на административния акт с доводи за нищожност и има правен интерес от оспорването. Излага и съображения по същество. Моли определението да бъде отменено, а делото- върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответниците – кмет на община Пловдив и община Пловдив оспорват частната жалба. Молят обжалваното определение да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът „Сани 2002“ ЕООД, гр. Пловдив също оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят разноски. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. И. Б. с доводи за нищожност и евентуално за унищожаемост на заповед № ОА-27 от 08.01.2008г. на кмета на община Пловдив, с която на основание §6, ал.1 ПР на ЗУТ, чл. 134, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 6, чл. 129, ал. 2, чл. 109, ал. 2, чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл. 112, чл. 113 и чл. 128, ал. 2 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и РУП за част от кв.95 по плана на кв. „Христо Ботев – юг“, гр. Пловдив, като УПИ V-2233, УПИVI-2234, УПИVII-2233, УПИVIII-2235, УПИIX-2240 и УПИ X-2235 се обединяват в нов УПИ V-2233, 2234, 2235, 2240 без промяна на предназначението за ниско средно и високо застрояване, свързано със застрояването в УПИ XI-2240 и УПИ XII – 2236 и подземно застрояване съгласно графичната част на заповедта и одобрения РУП. След като констатира, че с определение № 2188/ 23.10.2009Г. по адм.дело № 435/2008г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила с определение на Върховния административен съд № 10538/ 09.09.2010г. по адм. дело № 4270/ 2010г., жалбите на Б. и на трети лица, съсобственици на имоти, съседни на имотите, предмет на разработката, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, съставът на административния съд приема, че за Б. не е налице правен интерес от оспорване на заповедта с доводи за нищожност, като се аргументира с мотивите на Тълкувателно решение № 3/ 2013г. на ОС на колегиите на Върховния административен съд, според което не съществува правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът вече се произнесъл за неговата законосъобразност, с оглед обхвата на съдебен контрол по чл. 168, ал. 2 АПК. Излага съображения, че влезлият в сила съдебен акт преклудира правото да се иска обявяване на нищожност на административен акт по чл. 149, ал. 5 АПК без ограничение във времето. По тези съображения оставя жалбата на Б. без разглеждане и прекратява производството по делото. При тези факти съставът на Върховния административен съд, второ отделение стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Заключението на административния съд за недопустимост на подадената жалба поради наличие на влязъл в сила съдебен акт със същия предмет и страни, е незаконосъобразно, тъй като е направено при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 177, ал. 3 АПК. Според цитирания текст решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Разпоредбата визира влязло в сила съдебно решение, което разрешава спора за законосъобразността на административния акт със сила на пресъдено нещо. Субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо (чл. 177, ал. 1 АПК, чл. 297, чл. 298, ал. 1 и ал. 2,чл. 302 ГПК) са процесуална пречка за повторно оспорване на същия административен акт на друго основание, включително с доводи за нищожност. Именно в този смисъл са цитираните в оспореното определение мотиви на Тълкувателно решение № 3/ 2013г. на ОС на колегиите на Върховния административен съд. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 159, т. 6 АПК, според която жалбата се оставя без разглеждане и производството се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Следователно, обратно на възприетото от първоинстанциония съд становище, влязлото в сила определение по адм. дело № 435/ 2008г. на Административен съд – Пловдив не разрешава материалноправен спор и не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не представлява отрицателна процесуална предпоставка съгласно чл. 177, ал. 3 АПК за разглеждане на жалбата на Б. с доводи за нищожност на заповед № № ОА-27 от 08.01.2008г. на кмета на община Пловдив. Ето защо не са налице основания по смисъла на чл. 159, т. 6 АПК за оставяне на жалбата в частта, с която се претендира нищожност на административния акт без разглеждане и прекратяване на съдебното производство, а оспореното определение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Изводът на административния съд, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на административния акт също е неправилен. Активната легитимация на оспорващия по делото не е изследвана, а констатацията за отсъствие на правен интерес е обоснована единствено с предходното определение за прекратяване на съдебното производство. Последното препятства оспорването на същия административен акт от жалбоподателя с доводи за незаконосъобразност, но не и за нищожност, в какъвто смисъл са основните твърдения в жалбата, поради което правният интерес на оспорващия следва да се прецени с оглед предпоставките на чл. 131, ал. 2, т. 2 - 5 ЗУТ, тъй като жалбоподателят е собственик на имот, съседен на тези, за които се отнася одобреното със заповедта изменение на ПУП-ПРЗ и РУП. Поради изложеното оспореното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. По претенциите на страните за разноски в настоящото производство първоинстанционният съд следва да се произнесе с крайния съдебен акт. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,