Определение № 4054 от 16.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 7787/08.05.2024 г. от С. С. К. и А. Е. С., подадена чрез пълномощника адвокат К. П., и по молба вх. № 8296/15.05.2024 г. от Л. Р. Р. и Е. А. Р., подадена чрез пълномощника адвокат С. А., с искане за изменение на определение № 1812 от 12.04.2024 г. по гр. д. № 2162/2023 г. в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК. В молбите се твърди, че присъдените разноски за производството по чл. 288 ГПК се явяват занижени според С. К. и А. С. и прекомерни според Л. и Е. Р.. Всяка от страните в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подала писмен отговор, с който оспорва молбата на насрещната страна като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителите, намира следното: С определение № 1812/12.04.2024 г. по гр. д. № 2162/2023 г. на ВКС, II г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1461/01.12.2022 г. по в. гр. д. № 1555/2022 г. Апелативен съд - София, като касаторите Л. Р. Р. и Е. А. Р. са осъдени да заплатят в полза на С. С. К. и А. Е. С. по 1500 лева на всеки - съдебни разноски за производството по чл. 288 ГПК. Настоящият съдебен състав е приел за основателно направеното с касационната жалба на Л. и Е. Р. възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение, претендирано от ответниците по касация С. К. и А. С.. Последните са направили искането за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършването им с подадения от тях общ отговор на касационната жалба. При извършване на преценка на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е приел, че уговореното и заплатено възнаграждение следва да бъде присъдено в по-нисък размер, предвид фазата на касационното производство, подадения общ отговор на касационната жалба и фактическата и правна сложност на спора. Посочено е, че съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение с оглед задължителното Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, постановено по преюдициално запитване. В решението на СЕС е прието, че националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения в нарушение на забраната на чл. 101, §1 ДФЕС. След като вече е разгледано искането на ответниците по касация за присъждане на направените разноски, както и възражението на касаторите за намаляване на претендираните от ответниците по касация разноски, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, то последващо искане за изменение на така постановеното определение в частта за разноските не може да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.