Решение № 11010 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2015 г.

Решение № 11010 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11617/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. чрез процесуалния му представител юриск. М. Й. срещу решение № 1266/17.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1982/2014 г. по описа на Бургаския административен съд, с което по жалба на "Т. Т." ООД - гр. Б. е отменен РА № 021400547/30.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 260/15.09.2014 г. на директора на същата дирекция за данъчни задължения, както следва: корпоративен данък за 2011 г. в размер на 11 908,71 лв. и лихви - 2 733,90 лв. и за 2012 г. в размер на 10 357,47 лв. и лихви - 1 314,70 лв.; ДДС в размер на 3 168,55 лв. и лихви - 906,01 лв. за данъчен период на месец август 2011 г.; ДДС в размер на 798,75 лв. и лихви - 221,61 лв. за данъчен период на месец септември 2011 г.; ДДС в размер на 2 943,50 лв. и лихви - 588,64 лв. за данъчен период на юни 2012 г.; ДДС в размер на 11 983,40 лв. и лихви - 2 291,61 лв. за данъчен период на месец юли 2012 г.; ДДС в размер на 4 962,80 лв. и лихви - 905,62 лв. за данъчен период на месец август 2012 г.; ДДС в размер на 826,25 лв. и лихви - 143,78 лв. за месец септември 2012 г.; ДДС в размер на 696,80 лв. и лихви - 68,07 лв. за месец юни 2013 г.; ДДС в размер на 6 234,17 лв. и лихви - 555,19 лв. за данъчен период на месец юли 2013 г.; ДДС в размер на 1 682,66 лв. и лихви - 135,33 лв. за данъчен период на месец август 2013 г. и ДДС в размер на 318,50 лв. и лихви - 22,96 лв. за данъчен период на месец септември 2013 г. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 4 850 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилни са изводите на съда, че не са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за укрити приходи поради непредставяне на доказателства за тях. Касаторът счита, че в ревизионното производство са събрани достатъчно доказателства за неотчетени приходи от услуги в счетоводството на "Т. Т." ООД за организиране на мероприятия "BAR CRAWL" на територията на курортен комплекс "Слънчев бряг" АД през процесните данъчни периоди. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е насочил своето внимание към информацията, която дават отговорите на фирмите "Кюуърк" ООД и "Викинг инвест" ЕООД и че е получена след уведомлението по чл. 124 ДОПК. Изложено е и оплакване, че в решението на съда не е разгледан спора по същество, а само че не са налице данни за укрити приходи, като това не може да доведат до незаконосъобразност на ревизионния акт. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, вкл. и в частта за разноските. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юриск. М., който поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Т. Т." ООД - гр. Б., редовно призован не е изпратил свой представител. По делото са депозирани писмен отговор срещу жалбата и писмено становище с искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: От доказателствата по делото съдът е установил, че ревизираното дружество е сключило договори за франчайз с "Кюуърк" ООД и "Викинг инвест" ООД във връзка с провеждането на мероприятия "BAR CRAWL" на територията на к. к. "Слънчев бряг". Установено е от съда, че търговските взаимоотношения с посочените дружества са уредени в представените договор от 15.06.2012 г., а финансовите взаимоотношения за получени възнаграждения жалбоподателят е получавал от "МТС Инкомнинг-БТС" ООД срещу издавани фактури. Според съда неправилно приходните органи са извършили ревизията по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като по делото не било установено наличието на укрити приходи. Установеното от приходните органи неотчитани приходи от "Кюуърк" ООД и "Викинг" ООД, както и неиздаването на фактури на "Т. Т." ООД за договореното възнаграждение, а последният е осчетоводил разходи и е ползвал данъчен кредит по всички издадени фактури от "Слънчев бряг" АД за организираните мероприятия, съдът е приел, че не е основание ревизията да се извърши по особения ред. Съдът е изложил мотиви, че неправилно приходните органи са приели, че по договорите за франчайз няма фактическо изпълнение, поради което в обжалваното решение е направен извод, че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като няма данни за укрити приходи, респ. че ревизионният акт не се ползва от доказателствена сила и е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно. Разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК уреждат провеждането на ревизии в особени случаи като това са лимитативно изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК хипотези. В процесния случай ревизията на "Т. Т." ООД е извършена по този особен ред, като според приходните органи налице са данни за укрити приходи, а това е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. В ревизията е установено, че "Т. Т." ООД е организирал мероприятия "BAR CRAWL" на територията на к. к. "Слънчев бряг", сключвал е договори със "Слънчев бряг" АД, според които ревизираното дружество е следвало да се отчита, срещу което да получава възнаграждение. Следователно въз основа на така сключените договори ответникът по касационната жалба е следвало да осчетоводява приходи в своето счетоводство. Освен това установено е в хода на ревизията, че "Т. Т." ООД е сключвал договори за франчайз (преотстъпване на права) с "Викинг инвест" ООД и "Кюуърк" ООД, които поради това, че нямат лицензи за туроператорска дейност и като франчайзополучатели са организирали на практика мероприятията в курортния комплекс. У. е също така, че липсва префактуриране от "Т. Т." ООД към "Слънчев бряг" АД. Липсата на издадени фактури от "Т. Т." ООД към "Викинг инвест" ООД и "Кюуърк" ООД и на префактуриране от "Т. Т." ООД към "Слънчев бряг" АД и това е обусловило ревизиращите органи да извършат ревизията по особения ред. Първоинстанционният съд вместо да извърши анализ на представените по делото доказателства във връзка с констатираното от ревизията е приел, че не може да се извършва ревизия по особения ред, само защото трети лица - посочените по-горе дружества не са представили изисканите от приходните органи документи. Провеждането на ревизията по особения ред в случая е извършена поради неотчитане от ревизираното дружество на получени приходи. Съдът не е обсъдил и приетото от ревизиращите органи, че "Т. Т." ООД е плащал по-големи такси на "Слънчев бряг" АД, отколкото е получавал от двете дружества, с които е сключил договор за франчайз. По делото са налични и други договори на "Т. Т." ООД със съконтрахенти, в които първият се е задължил да включва в маршрутите на туристическите мероприятия "BAR CRAWL" заведения, експлоатирани от другата страна по тези договори, но и те не са били обсъдени в обжалваното решение. Описването от съда на събраните по делото доказателства не е равнозначно на тяхното анализиране. Не е обсъдено констатираното от приходните органи несъответствие между заявения брой участници в туристическите мероприятия и броят на тези участници, на които ревизираното дружество е издавало фактури. Неправилно съдът е приел, че не е следвало да се извършва ревизията по особения ред. Приходните органи след поискване от ревизираното дружество на доказателства за отчитане на процесните мероприятия в счетоводството са приели, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради неотчитане на приходите от тези мероприятия. Основателно е оплакването в касационната жалба, че съдът при постановяване на обжалваното решение не е обсъдил съдебно-счетоводната експертиза, каквото задължение има по силата на чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, нито е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото писмени доказателства. По този начин първоинстанционният съд не е разгледал спора по същество, а е приел, че не е следвало да се извършва ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като нямало данни за укрити приходи, без да мотивира този си извод от преценката на събраните по делото доказателства и съдебно-счетоводната експертиза и на практика е отменил ревизионния акт на процесуално основание. По този начин съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като ДОПК не позволява отмяна на ревизионен акт от съда на процесуално основание, а съдът е длъжен по чл. 160, ал. 1 ДОПК да реши спора по същество, като се произнесе дължи ли се установеното с ревизионния акт данъчно задължение. Законодателят не е предвидил, че следва към момента на извършване на ревизията по категоричен начин основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК да бъдат доказани, което означава, че само при наличие на индиция за осъществяването на едно или няколко от посочените в тази правна норма основания, ревизията следва да се проведе по особения ред. Задължение на ревизираното лице е по чл. 124, ал. 2 ДОПК да опровергае констатациите на ревизионния акт по чл. 122 и сл. от ДОПК, а те до оборването им се ползват с презумпция за вярност. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а обжалваното решение като неправилно подлежи на отмяна, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва след отмяната му, делото да се върне на същия съд за ново разглеждане при изпълнение указанията, дадени от настоящата касационна инстанция по обсъждане и анализиране на доказателствата и доказателствените средства и след тяхната съвкупна преценка да постанови дали ревизионният акт е материално законосъобразен или не. На основание чл. 226, ал. 2 АПК настоящият съд не се произнася по искането за разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение