Определение № 790 от 06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2991/2014 г.

Производството е чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Х. В. и [фирма], [населено място] срещу определение № 488/16.07.14г., постановено по ч.т.д.№ 391/14г. от Варненския апелативен съд, с което е обезсилено определение № 2018/23.05.14г. по т.д.№ 532/14г. на Варненския окръжен съд за уважаване на молбата на частните жалбоподатели за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20137130400284 на ЧСИ Л.Т., образувано по изпълнителен лист издаден в изпълнение на заповед № 6653/30.07.14г. по ч.гр.д.№ 11211/13г. на Варненския районен съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба недопустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че спиране на изпълнението по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение е допустимо само по реда на чл.420 ГПК, който изключва приложението на разпоредбата на чл.245, ал.1 ГПК. Допуснатата мярка спиране на изпълнението по чл.245, ал.1 ГПК, когато е допуснато предварително изпълнение на решение има обезпечителен характер. Спирането на изпълнението в хипотезата по чл.420 ГПК има същите функции, както и обезпечението в общия исков процес по чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Определението за обезпечение на иска не може да се обажлва пред ВКС по чл.396 ГПК с изключението по ал.2, изр.3 ГПК. Спирането на изпълнението по чл.420 ГПК не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на обезпечителния характер на наложената мярка по чл.245, ал.1 ГПК определението на съда не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. В случая въззивният съд не е допуснал за първи път обезпечението, а съображенията му са основани на недопустимостта по установителния иск по чл.422 ГПК да се прилагат правилата за допуснато предварително изпълнение на съдебно решение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд