Определение № 1658 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. С., процесуален представител на М. Х., срещу определение № 1229/ 21.05.24г. на САС, с което е потвърдено определение на въззивен съд- СГС, с което е оставена без разглеждане молбата на М. Х. по чл. 248 ГПК. ВКС счита, че частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следните съображения: С решение № 6323/ 06.12.23г. на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, е потвърдено решение на СРС, с което е признато за установено, че ответнците Д. Х. и К. Х. дължат солидарно сумата 207,88лв. на ищеца „Топлофикация София“ЕАД на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД, във вр.чл. 149 от ЗЕ, както и лихва за забава 9,39лв.. Въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната жалба, подадена от М. Х., конституиран на мястото на починалата К. Х., поради отказ от наследство. М. Х. е поискал изменение на решението в частта за разноски по чл.248 ГПК, но СГС е оставил молбата му без разглеждане, поради пропуснат преклузивен срок. САС е потвърдил определението на СГС и именно определението на САС е предмет на обжалване в настоящия случай. ВКС намира, че частната жалба срещу определението на САС е недопустима. Съгласно чл. 274, ал.2, пр.2 от ГПК и т.р. №2/22г. на ОСГТК преграждащите определения, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, а постановеното определение от апелативния съд не подлежи на касационно обжалване. Аргументите за това са, че законът предвижда само една инстанция за обжалване на преграждащите определения на въззивните съдилища, а определението на апелативен съд по чл. 274, ал.2, пр.2 ГПК е определение, с което се изчерпва инстанционния контрол, поради което то е окончателно. Освен това съгласно чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на предявения иск по чл. 79 ЗЗД във вр.чл. 149 ЗЕ е 242,66лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015г. до м.04.2017г., а цената на предявения иск по чл. 86 ЗЗД е 36,32лв.. Тъй като и двата иска са с цена под 5000лв., въззивното решение, постановено по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО