Определение № 639 от 19.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11626/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Добрев против определение №5963 от 27.07.2022г. по адм. дело № 3800/2022г. на Административен съд София - град, с което жалбата на Добрев против отказ, обективиран в писмо изх. № 1381/01.04.2022г. на председателя на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители по подадено от него заявление вх. № 1940/29.03.2022г. за достъп до информация е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправни норми, регламентиращи кръга на задължените субекти по чл.3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Моли да бъде отменено процесното определение, включително в частта на разноските и делото да бъде върнато на друг състав на АССГ за разглеждане по същество. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът - председател на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт Данкова в писмен отговор оспорва частната жалба. Моли определението на съда да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №5963 от 27.07.2022г. по адм. дело №3800/2022г., състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на М. Добрев срещу отказ, обективиран в писмо изх. №1381/01.04.2022г. на председателя на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители по заявление с вх. № 1940/29.03.2022г. за предоставяне на достъп до информация и е прекратил производството по делото. Със заявление, адресирано до КЧСИ и до председателя на КЧСИ, жалбоподателят е поискал информация за задължителна застраховка гражданска отговорност на 15 частни съдебни изпълнители за конкретен период от време, застраховател, застрахователна сума, дата на падеж на застраховката и копие от полиците на всяка от двете застрахователни полици за съответните срокове. За да се произнесе по спора, административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт. Изложени са съображения, че КЧСИ не е задължен субект за произнасяне по заявление, подадени по реда на ЗДОИ, тъй като няма белезите на „публичноправна организация” по смисъла на специалния закон и по отношение на КЧСИ не е налице нито едно от изискванията за публичноправна организация, изброени лимитативно с §1, т. 4 от ДР на ЗДОИ. Определението е правилно. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател за изпълнено условието на закона за наличие на публичноправен организационен елемент по отношение на КЧСИ въз основа на §1, т. 4, б. „в” от ДР на ЗДОИ. Съобразно нормата на §1, т.4 от ДР на ЗДОИ „публичноправна организация” е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на ДОО или на НЗОК, от общинските бюджети или от възложители по чл.5, ал.2, т.1 -14 от Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2, т. 1-14 от ЗОП и в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл.5, ал.2, т.1 -14 от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Неоснователни са наведените твърдения в частната жалба, че след като държавата е възложила чрез министъра на правосъдието държавни функции по принудително изпълнение на частните съдебни изпълнители, то следва да се приеме, че Камарата на частните съдебни изпълнители е "публичноправна организация", която е задължен субект по смисъла на чл.3 ЗДОИ. Според посочената по-горе законодателната регламентация на §1, т.4 от ДР на ЗДОИ „управленски контрол” е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице. Такова доминиращо влияние ще е налице ако министърът на правосъдието разполага с правомощие да повлияе съществено върху дейността на организацията, изразяващо се в предимство на неговите действия върху автономията на структурата на частните съдебни изпълнители. В случая тези предпоставки не са налице. Чл. 57, ал. 3 от ЗЧСИ предвижда възможността министърът на правосъдието да свиква извънредни заседания на Съвета на КЧСИ при посочен от него дневен ред. Нормата е диспозитивна и дава възможност на министъра да инициира провеждане на заседания при посочен дневен ред, без това негово правомощия да засяга правата на членовете на Съвета относно организацията и провеждането на заседания. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗЧСИ Съветът на камарата, избран по реда на чл. 55 от ЗЧСИ, взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета. Министърът не е член на Съвета по арг. от чл. 55, ал. 3 от ЗЧСИ и няма право на глас при вземане на решения от страна на Съвета. Следователно не може да се приеме, че той упражнява доминиращо влияние в конкретния случай и респ. е налице условие за признаване на КЧСИ за публичноправна организация. Министърът на правосъдието не възлага образуване на дисциплинарни производства на КЧСИ, а може единствено да сезира КЧСИ с искане за образуване и е активно легитимиран да обжалва решението по дисциплинарното дело / чл.70, ал.1 и чл.73, ал.3 ЗЧСИ/, които правомощия не представляват доминиращо влияние в дисциплинарното производство пред КЧСИ. Няма такъв характер и правомощието му да посочва 1/2 от членовете на дисциплинарната комисия / чл.65, ал.2 ЗЧСИ/, доколкото другата половина от членовете се избират от камарата. Следователно не може да се приеме, че министърът на правосъдието упражнява доминиращо влияние в конкретния случай, поради което не са налице условията за признаване на КЧСИ за публичноправна организация по смисъла на ЗДОИ. След подробен и обстоен анализ на доказателствата по делото и на нормативната уредба административният съд правилно приема, че Камарата на частните съдебни изпълнители в настоящия случай не е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във връзка с § 1, т. 4 от ДР на закона. Поради това правилно е преценено, че отказът на председателя на КЧСИ да предостави информация по подаденото от Добрев заявление не представлява индивидуален административен акт, тъй като не е постановен от административен орган или от задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ и следователно не подлежи на оспорване по реда на АПК. Това е достатъчно основание за оставяне жалбата на Добрев без разглеждане и прекратяване на съдебното производство съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател и на разрешение по въпроса, дадено с Решение на СЕС по дело С -129/15. Посоченото дело е с предмет тълкуване на чл.1, §9 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31.03.2004г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги - понятие за публичноправна организация - създадено със стопанска цел болнично заведение, чийто капитал е изцяло частна собственост, който предмет е неотносим към настоящото производство. Освен това същото е приключило с определение на Съда от 07 юли 2016г., с което съгласно чл.53, §2 от Процедурния правилник, преюдициалното запитване на АССГ е обявено за явно недопустимо. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Изводите на Административен съд София - град за недопустимост на подадената жалба, оставянето й без разглеждане и прекратяване на съдебното производство са в съответствие със закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и отхвърляне на частната жалба като неоснователна, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., което съдът определя на основание чл.144 АПК във вр. с чл.78, ал.8 ГПК за представителство пред настоящата касационна инстанция - изготвен отговор на частната жалба. По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,