Определение № 7994 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7384/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост. Образувано е по частна жалба на кмета на община Свиленград, чрез адвокат Г. Кеседжи против определение №5913/16.06.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело № 1269/2025 г., с което по жалба на Г. И. Д. от гр. София е спряно предварителното изпълнение на заповед № 649/28.05.2025 г. издадена от кмета на община Свиленград за изземване на части от общински имоти с площ от 78 кв.м., завзети без правно основание. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради на нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че от оспорващия не са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед по чл. 65, ал. 4 ЗОбС. Искането е за отмяна на определението. Ответникът - Г. И. Д. чрез адвокат В. Челебиев моли да се остави без уважение частната жалба, по съображения изложени в писмено становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.166, ал. 3 АПК. Неоснователно е възражението в писменото становище на ответника, че жалбата е просрочена. От приложения по делото пощенски плик се установява, че е подадена по пощата, на 24.06.2025 г., в 7 - дневен срок, считано от връчване на определението на 18.06.2025 г. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд на основание чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК е спрял предварителното изпълнение на заповед № 649/28.05.2025 г. на кмета на община Свиленград за изземване на части от общински имоти от 78 кв.м., завзети без правно основание. За да постанови този резултат съдът е посочил, че предмет на оспорване по делото е заповед, издадена на основание чл. 65 ЗОбС, като в отклонение от общия принцип за суспензивния ефект на жалбата по чл.166, ал.1 АПК, нормата на чл. 65, ал. 4 ЗОбС предвижда, че оспорването не спира изпълнението й. Предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК - при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай, според съда, в тежест на жалбоподателя като съобственик е възложено освобождаването на завзетите имоти, което освен премахване на ограда, включва и сграда с неизвестно предназначение, чието отстраняване би довело до значителни разходи и би накърнило съществено правната сфера на засегнатото лице. При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които се охраняват от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, съдът е приел, че от предварителното изпълнение на заповедта биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. На следващо място съдът е посочил и направеното възражение за изтекла придобивна давност в полза на оспорващия, което свидетелства за спор за собственост между община Свиленград и лицата, адресати на оспорената заповед за изземване на имоти. Според съда, при претенция за собственост, изземването на имота от фактическата власт на оспорващия и установяването на такава от общината, неминуемо ще причини имуществени вреди на претендиращото за правото на собственост лице. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод, че следва да спре предварителното изпълнение на оспорената до приключването на съдебното производство с окончателен съдебен акт. Определението е правилно като краен резултат. По силата на чл. 65, ал. 4 ЗОбС оспорването на заповед за изземване на общински имоти, които се държат или ползват без основание, не спира изпълнението. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК предварителното изпълнение на административния акт допуснато по силата на закона, може да бъде спряно от съда, по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В конкретния случай искането за спиране изземването на описаните в заповедта части от имоти е обосновано със значителните разходи, които предварителното изпълнение ще причини на оспорващия, поради необходимостта от премахване на съществуващите в имотите ограда и част от сграда. Наличието на ограда и сграда в имотите се установява от доказателствата, представени с административната преписка, включително и от скицата от геодезическо заснемане, приложена към заповедта за изземване. Поради това неоснователни са доводите в частната жалба, че оспорващият не е изпълнил доказателствената си тежест за установяване на значителни вреди от предварителното изпълнение. Действително жалбоподателят не твърди настъпването на трудно поправими вреди, но основанията за спиране по чл.166, ал. 2 АПК са предвидени при условията на алтернативност. Поради това установена от доказателствата по делото вероятност за настъпване на значителни вреди за оспорващия от разходи за премахване на съществуващи ограда и сграда в имотите, предмет на изземване, представлява самостоятелно основание за спиране на предварителното изпълнение. Като е достигнал до аналогични изводи и е спрял предварителното изпълнение, първоинстанционният съд е постановил правилно като резултат определение, което следва да се остави в сила. Твърдението, че спирането на предварителното изпълнение на оспорената заповед, ще доведе до забавяне изпълнението на проект за благоустрояване на целия квартал, финансиран по Оперативна програма "Развитие на регионите" се излага за първи път в частната жалба и е неотносимо към преценката по чл. 166, ал. 2 АПК. Освен това спирането на основание чл. 166, ал. 4 АПК е временна мярка - до приключване на съдебното производство по оспорване на заповедта за изземване с влязъл в сила съдебен акт. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като съгласно чл. 143 АПК и чл. 81 АПК отговорността за разноски се определя с оглед крайния изход от спора, със съдебния акт, с който приключва делото пред съответната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,