Определение № 127 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2223/2019 г.

Постъпила е молба от адв. К. Т., назначена за особен представител на ответника Б. Г. Б., с искане да ѝ бъде определено възнаграждение в това ѝ качество за осъществено процесуално представителство в производството по отмяна. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното: Особеният представител на ответника в производството по отмяна е изготвил отговор на същата в настоящото производство. С определение № 22/12.02.2020 г. молбата на В. В. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № 4322 от 03.06.2016 г. по гр. д. № 394/2015 г. по описа на Благоевградския районен съд, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Молбата е основателна. В мотивите на тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен правния характер на представителството по чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК, кое е задълженото лице, което следва да заплати възнаграждението и при какви условия същото може да иска възстановяване на тези разноски. Задължено лице за заплащане възнаграждението на особения представител на страната, която не е намерена на адреса, посочен по делото или за която липсва известен адрес, е ищецът – молител в настоящото производство. В това производство /извънредно по своя характер/ молителят не е освободен от заплащане на държавна такса и разноски. При горните обстоятелства, за извършените процесуални действия пред настоящата инстанция на особения представител следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /чл.9, ал.1 и ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение