Определение № 435 от 09.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2865/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадена от З. К. С. и К. С. С., срещу въззивно решение № 19445/29.12.2015 г., постановено от Софийски градски съд, по гр.д. № 13100/2014 г. Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил К. С. С. да заплати на З. К. С. сумата от 10 000 лв. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното издължаване. Ищецът по делото З. К. С. твърди, че въззивното решение е недопустимо, нищожно и неправилно и обжалва решението изцяло, като правният му интерес е обусловен от твърдението, че съдът е разгледал и уважил иска му за сумата от 10 000 лв., но не като частично предявена претенция. Ответникът К. С. С. обжалва въззивното решение, като излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на което не са разгледани негови насрещни вземания за прихващане и искът не е отхвърлен поради прихващане. С определение № 1062/30.09.2015 г. съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на К. С. С. Постъпила е молба вх. № 12980/02.1202015 г. от ищеца З. К. С., с която заявява отказ от иска. Молбата по чл. 233 ГПК е предявена от легитимно лице, а решенията не са влезли в сила; съображенията на ищеца да се откаже от иска са без значение за съда и не подлежат на преценка. В заключение, постановените решения следва да бъдат обезсилени, на осн. чл. 233, изр. 2 ГПК, и съдебно производство по делото - прекратено. Мотивиран от изложеното съдебният състав