Определение № 283 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Й. П. против определение № 26/22.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 6/2020 г. от състав на Окръжен съд – Разград. Ответниците по частната касационна жалба не са представили писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на районен съд, с което е прекратено производството по предявения иск, поради наличието на сила на пресъдено нещо, с която се ползува решение по допускане на делбата, по отношение на недвижимия имот, установяващ правото на собственост между страните и по сделката, чиято нищожност се претендира с исковата молба. Съдът е приел, че решението по чл. 344, ал. 1 ГПК формира сила на присъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им. Забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не. Прието е, че предявеният с настоящата искова молба иск за нищожност на този договор, както и съединеният с него иск по чл.108 от ЗС за ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на сделката се явяват недопустими. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че определението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не е разгледал спора по същество, а е определил неговия предмет, като се съдържа твърдение, че предметите на настоящото дело и това, по което е налице влязло в сила решение не съвпадат. Безспорно е, че двете дела са с различен предмет, но съдът се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението, постановено в първата фаза на делбеното производство, като правилно е зачел обективните и субективните предели на тази сила и на това основание е прието, че предявените искове са недопустими. Налице е трайна практика на ВКС, а именно решение №120 от 13.03.2014г. по гр.д.№6714/2013г. на ВКС, Іг.о. и решение №66 от 16.06.2014г. по гр.д. №5605/2013г. на ВКС, Іг.о., с която е прието, че споровете между съсобствениците по въпросите с преюдициално значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират с влизане в сила на решението, с което се допуска делбата. За пълнота следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.342 ГПК в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбат а. В настоящия случай исковете за нищожност на договора не са предявени докато е висящо производството по допускане на делбата, а след влизане в сила на решението по допускане на делбата, което има установително действие - с него се установява кои имоти от тези, на които е поискана делба са съсобствени, между кои лица от страните в производството и при какви квоти. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за допускане до обжалване на постановеното въззивно определение. Водим от горното, състав на ВКС