Определение № 6057 от 27.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2522/2023 г.

Производство по чл.248 ,ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Н. С. С. ,чрез адв. С. С. за изменение на определение №3264 от 26.06.2023г на ВКС ІІІ г.о, постановено на основание чл. 288 ГПК по настоящето дело, в частта за разноските. С определението настоящият състав на Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване по жалбата на Н. С. С. срещу решение № 85 от 28.03.2023 г. по в. гр. дело № 372/2022 г. на Шуменски окръжен съд и е присъдил на ответника в касационното производство „Енерго-Про Продажби“ АД разноски в размер на 2508 лева за адвокатска защита, предвид искането му за присъждане на разноски в отговора и доказателствата за заплащане на разноските в този размер. В молбата се изтъква,че доколкото на касатора не е връчван препис от отговора ,с изрична молба №7813/03.07.2023г пълномощникът е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението за адвокат на ответника ,като моли въпросът да бъде разгледан. Постъпило е становище от ответника„Енерго-Про Продажби“ АД, в което съображенията на насрещната страна за изменение на определението по разноските се оспорват.Възнаграждението не е завишено предвид фактическа и правна сложност на делото. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е постъпила в срок е по същество е основателна Действително съдът не е разгледал възражението по чл.78, ал.5 ГПК и следва да направи това с настоящето определение .Размерът на възнаграждението от 2508 лева /включващо ДДС/,като платено за защита изразила се в отговор на подадената касационна жалба в случая е неоправдано завишено.Обжалвано е въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му на въззивна инстанция с решение №60223 от18.08.2022г по гр.д №598/2021г на ВКС, при дадени указания по правни въпроси,както и за изясняване на релевантни фактически въпроси с назначаване на допълнителна експертиза. Частично е било отменено първоинстанционното решение по предявен отрицателен установителен иск на касатора по чл.124, ал.1 от ГПК.В една част вземането на „ Енерго Про Продажби “ /за сумата 1617,99 лв/ оспорено като цена на доставена електроенергия,е било установено като недължимо а в останалата част е потвърено решението, с което се отхвърля претенцията за установяване недължимост стойността на преизчислено количество електрическа енергия в размер на 7494,64лв по издадената фактура №0279763341/13.05.2019г за период до 30.05.2019г и са присъдени разноски на ответното дружество /1014лв/ ,в която именно част въззивното решение е било обжалвано от ищеца .Независимо от обстойното изложение на касатора с формулирани правни въпроси и искания, от защитата на ответника е бил изготвен отговор,основаващ се на вече трайно формирана практика на ВКС по спорните въпроси, при установените по делото факти.Становището на ответника при настоящето касационно обжалване не е в съществено отклонение от вече формираното защитно становище на „Енерго Про Продажби “ АД- Варна като ответник по множеството приключили спорове с битови киенти с идентичен предмет .Затова при второто касационно обжалване изяснените вече обстоятелства по спора и установената съдебна практика по повдигнатите при обжалването правни въпроси не могат да обосноват извод за значителна фактическа и правна сложност на делото и обема работата на адвоката ,поел защитата. По въпроса за преценката на съда при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал.5 ГПК наложително е Върховен касационен съд да посочи ,че НМРАВ №1/2004г приета от Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право ( Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ) Остават актуални и намират приложение разясненията по т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС за процесуалното правомощие на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал.5 ГПК.Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се фактическата и правна сложност на делото,дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.Преценката на съда се формира и с оглед вида на спора,материалния интерес,вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд.По тези критерии платеното по делото възнаграждение за касационна инстанция от 2508лв е значително завишено и следва да се намали на 1200 лв ,като се отчете включително интереса за страните да осигурят правната си защита. По реда на чл.248 ГПК определението следва да се измени,като на основание чл.78,ал.5 ГПК разноските в тежест на молителя бъдат намалени. По изложените съображения Върховният касационен съд,ІІІ г.о.