Определение № 283 от 08.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК ВКС е сезиран с молба на процесуалния представител на ищеца Н. И. К. за допълване на решението от 13 юни 2018 г., в частта за разноските съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Ответната страна „Профи Кредит България“ ЕООД София изразява становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК, че искането е основателно. При проверка на допустимостта и основателността на молбата съдът констатира следното: При постановяване на решението съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски, заявено своевременно с исковата молба. Допълването на решението в частта за разноските е поискано с молба вх. № 6463/04 юли 2018 год., подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Същата се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана. С решението на ВКС от 19 юни 2018 год., е прогласено за нищожно арбитражно решение на Арбитражен съд „А. Юстициарум“ СНЦ, постановено по арб.д.№ 6953/2016 г. от арбитър С. М. на 30.09.2016 год. В предявените от молителя искове за отмяна на решението се поддържат и твърдения за нищожност на същото. След постановяването на арбитражното решение ЗМТА е изменен и допълнен /ДВ, бр.8 от 24 януари 2017 г./. Съгласно новелата на чл.47, ал.2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. След приетото изменение ответникът недобросъвестно е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист, поради което следва да се приеме, че с поведението си е дал повод за завеждане на делото и с оглед изхода на спора дължи разноски въпреки признанието на исковете. С исковата молба е представен списък с разноски по чл.80 ГПК, а в проведеното на 17 април 2018 г. съдебно заседание преупълномощен процесуален представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски съобразно списък. Същият съдържа претендирани разноски от касатор П. А. П. /втора страница на лист 5/, но по делото има данни за действително направени разноски от ищеца Н. И. К. – заплатена д.т. по т.д. № 2221/2017 г. /преводно нареждане на лист/ в размер на 404,41 лв. до посочения размер искането е основателно и следва да бъде уважено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Второ т.о. на основание чл.248 ГПК