Определение № 307 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11898/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал.1, т.1 АПК. Образувано е по частна жалба на М. Р. С. подадена чрез адвокат Р. Симеонова против Определение № 1488/ 19.09. 2025 г. по административно дело № 266 от 2025 г., с което Административен съд– Кюстендил, е оставил без разглеждане жалбата срещу Решение № 37/ 03.06.2025г., издадено от кмета на община Кюстендил, съдържащо отказ за признаване и пресъставяне на акт за раждане, издаден от САЩ, относно детето Е. Л. С. по нейна Молба- заявление с вх.№ ОА23-7386/ 10.10.25г. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Ответникът по частната жалба– кметът на Община Кюстендил в представения писмен отговор излага доводи, че постановеното определение е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него отхвърлена като незаконосъобразна. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С Определение № 1488/ 19.09. 2025 г. по административно дело № 266 от 2025 г., Административен съд– Кюстендил е оставил без разглеждане жалбата на М. Р. С. от гр. Кюстендил, срещу Решение № 37/ 03.06.2025 г., издадено от кмета на община Кюстендил и е прекратил производството по делото. Посочил е, че обжалваното решение не представлява по естеството си индивидуален административен акт, поради което не подлежи на оспорване по АПК. Установил е отсъствие на абсолютната положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване по чл. 159, т.1 АПК. Определението е неправилно. Съгласно чл. 21, ал. 3 от АПК индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗГР актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗГР гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон, а съгласно чл. 5, т. 1 и т.2 - при гражданската регистрация на физическите лица в Република България се получават, обработват, съхраняват и предоставят данни, които определят тяхната самоличност, родствените връзки между лицата по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Актът за раждане е официален документ, издаван от длъжностно лице по гражданско състояние, който определя гражданската регистрация на физическото лице и го легитимира в правния мир, поради което изводът на първоинстанционния съд, че отказът за признаване и пресъставяне на акт не е индивидуален административен акт, се явява необоснован и неправилен. Заявителят е засегнат неблагоприятно от постановения отказ, тъй като не се удовлетворява неговото искане. Допустимо е същият да търси защита срещу неблагоприятния за него отрицателен акт. Доводите, че посредством оспорването на процесния отказ за издаване на акт за раждане, жалбоподателят търси установяване на произхода на детето, който следа да бъде установен по реда, предвиден в СК, са необосновани. Проверката за законосъобразността на отказа да се преиздаде акта за раждане предполага изследване на правомощията, спазването на правилата и на материалния закон от страна на неговия издател и не включва разрешаването на съществуващ спор за произход. Административният съд в хода на проверката по заявлението не може да установи произход, но следва да се произнесе кои лица е допустимо и следва да се впишат, като родители. Същевременно са дължи преценка дали признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред- чл.117, т.5, във вр. с чл. 124 от КЧМП. Дължи се преценка, независимо какво е съдържанието на издадения чуждостранен акт за раждане, с който е установен произход, при действието на чуждо законодателство. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че мотивите на първоинстанционния съд относно приложението на чл.118, ал.2 ЕКПЧ и чл.60 СК са такива по съществото на спора, а не по допустимостта на правото на жалбоподателя да търси защита от отказа. При тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. По въпроса за претендираните разноски съдът не дължи произнасяне на основание чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,