Определение № 208 от 14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1275/2018 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК. С определение №297/01.4.2019 г. по настоящото дело Върховният касационен съд, състав на IV г.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №1/03.01.2018 г. по гр.д.№266/2017 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Със същото определение касационният жалбоподател В. И. С. е осъдена да заплати на ответника по касация Р. Д. З. деловодни разноски за касационното производство/ възнаграждение за адвокат/ в размер на 3000 лева. С молба, вх.№3186/03.4.2019 г. касационната жалбоподателка В. И. С. е поискала изменение на присъдените разноски като се позовава на тяхната прекомерност и твърди, че същите следва да бъдат намалени до минималния размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Ответникът по молбата Р. Д. З., посредством процесуалния си представител – адв.М., е депозирал отговор на молбата по чл.248 ГПК, и застъпва становище, че направените и присъдени разноски са съобразени с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Моли молбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по молбата намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от постановяване на горепосоченото определение. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: Производството по главаXXII ГПК се е развило и приключило във фазата по допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направените от ответника по касация разноски са в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.7.2004 г. за минималните размери с минимално превишение от 86 лева, което е незначително и не налага промяна на определение №297/01.4.2019 г., постановено също по настоящото дело. Водим от изложените съображения и на основание чл.248, ал.1, предложение второ ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,