Определение № 420 от 17.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6321/2014 г.

Производството е по чл.23 ал.3 ГПК, о бразувано въз основа Писмо на Председателя на АС-Пловдив за определяне на компетентен съд поради направен отвод на всички съдии на по ч. гр.д. Nо 984/2014 год., образувано по описа на посочения съд. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази: Съдебното исково производство е образувано пред Софийския районен съд с дата 04.04.2011 година по заявения от М. Д. Д. срещу Л. Л. М. от [населено място] и А. Х. П. от [населено място], в качеството им на служители на М. н. п., при условията на обективно и пасивно съединяване на искове по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, съответно за общата сума от 2000000 лв. за причинени имуществени вреди и 2000000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. С Определение от 16.12.2011 година по гр.д. Nо 4150/2011 година производството по описа на Софийския градски съд е прекратено поради отвод на целия съдийски състав. С определение Nо 287 от 08.02.2012 година, постановено по ч.гр.д. Nо 4504/2011 година, състав на Апелативен съд- София, по повод на направените отводи на целия съдийски състав на Софийския градски съд, в производство по чл. 23 ал.3 ГПК е постановил образуваното съдебно исково производство да бъде разглеждано, като първа инстанция от състав на ОС-Видин. С Определението Nо 72/ 23.02.2012 година производството пред ОС-Видин е било прекратено поради отвод на целия съдийски състав на окръжния съд и отново делото е изпратено на АС-София за определяне на друг равен по степен окръжен съд. С Определение Nо 525/ 08.03.2012 година, по ч.гр.д. Nо 815/2012 година по описа на Апелативен съд София – гражданска колегия е определил на основание чл. 23 ал.3 ГПК компетентен съд да разгледа заявените претенции на М. Д. Д.- ОС Кюстендил. Пред ОС-Кюстендил е образувано гр.д.No 168/2012 год. С Разпореждане от 28.03.2013 година съдебното исково производство е оставено без движение поради констатирани нередовности на исковата молба- липса на копия от писмените доказателства за ответниците, липса на конкретни обстоятелства, от които произтичат вреди за ищеца, след като се сочи че дейността, извършена от ответниците в качеството им на инспектори към Инспектората на МП, касае дейността на ЧСИ М. Г., липсва посочени конкретни имуществени вреди и връзката им с дейността на ответниците, изискано е да се обясни разминаването на периода на дейност на ответниците, с тази за настъпили вреди, съобразно Постановлението на НАП, указано е да се посочат онези обстоятелства, на който е базира и искането за освобождаване от ДТ на основание чл. 83 ал.2 ГПК. С Определение от 03.05.2012 год., постановено по гр.д.No 168/2012 год. на ОС-Кюстендил е ВЪРНАТА исковата молба на М. Д. Д. на основание чл. 129 ал.3 ГПК, като е прието че не са изпълнени дадените от съда указания. С частна жалба от 29.05.2012 година, М. Д. Д. е обжалвал определението на ОС-Кюстендил пред АС-София. Пред АС-София е образувано ч. гр.д. 2225/2012 год. С Разпореждане без дата, поради направен отвод на съдийския състав на АС-София делото е изпратено на ВКС за определяне на друг компетентен съд. С определение No 830/ 07.12.2012 год. по ч. гр.д.No 772/2012 год. на ВКС-ГК, III отд., на основание чл. 23 ал.3 ГПК е определен за компетентен да се произнесе по ЧАСТНАТА ЖАЛБА на М. Добрев АС-В. Т.. С Определение No 450/27.12.2012 година постановено по ч. гр.д. No 587/12 год. на АС-Велико Търново е отмени Определение от 03.05.2012 година по гр.д. No 168/2012 год. на ОС-Кюстендил за връщане на исковата молба и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените дейстия от страна на компетентния съд. С Определение от 29.01.2013 год., постановено по гр.д. No 168/2013 година състав на ОС-Кюстендил връщане на исковата молба на М. Д. Д. вх. No 4150/04.04.2011 год. по описа на СГС и е прекратил производството. Приемайки, че постановеното определение е неоттегляемо, по постъпилите след произнасянето му молби на ищеца за изменение на иска чрез намаляване размера на заявените претенциите, няма произнасяне. С частна жалба вх. No 1259 от 25.02.2013 година, М. Д. Д. е обжалвал определението на ОС-Кюстендил пред АС-София. Пред АС-София е образувано ч. гр.д. No 1746/2013 год. С Разпореждане от 15.05.2013 год., поради направен отвод на съдийския състав на АС-София делото е изпратено на ВКС за определяне на друг компетентен съд. С определение No 320/ 04.16.2014 год. по ч. гр.д.No 3090/2014 год. на ВКС-ГК-Iотд., на основание чл. 23 ал.3 ГПК е определен за компетентен да се произнесе по частна жалба вх. No 1259 от 25.02.2013 година на М. Д., АС-Велико Търново. С Разпореждане No 192/20.06.2014 год. по ч. гр.д.No 228/2014 год. на зам.Председателя на АС-Велико Търново делото е прекратено и върнато на ВКС за определяне на друг компетентен равен съд, поради направен отвод на съдийския състав на АС-Велко Търново. С определение No 623/ 13.08.2014 год. по ч. гр.д. No 228/2014 год. на ВКС-ГК, IV отд., на основание чл. 23 ал.3 ГПК е определен за компетентен да се произнесе по частна жалба вх. No 1259 от 25.02.2013 година от 25.02.2013 година, АС- Пловдив. С Разпореждане No 2028 /22.10.2014 год. по ч. гр.д.No 984/2014 год. на зам.Председателя на АС- Пловдив делото е препратено на ВКС за определяне на друг компетентен равен съд, поради направен отвод на съдийския състав на АС- Пловдив. Предвид на направените отводи на целия съдийски състав съответно на АС-София, АС-Велико Търново и АС-Пловдив, и макар да намира, че същите не могат да бъдат оправдани от гл.т. на основанията, визирани в чл. 22 ГПК, настоящият състав на ВКС определя Апелативен съд – Б. като компетентен да се произнесе по частната жалба на М. Д. от 25.02.2013 година срещу Определение от 29.01.2013 год., постановено по гр.д.No 168/2013 година на ОС-Кюстендил за връщане на исковата молба на М. Д. Д. вх.No 4150/04.04.2011 год. по описа на СГС и е прекратяване на исковото производство. Мотивите за определяне на посочения апелативен съд като компетентен се базират на обстоятелствата изложени по-горе за движение на делото от момента на образуването му ,на обстоятелството че именно съдилищата в България са онези органи, на които е вменено задължението да осъществяват правораздаването в Република България и е недопустимо в рамките на системата на апелативните съдилища да не може да се формира състав, който да може да се произнесе по една частна жалба срещу определение за прекратяване на делото, опирайки се единствено на професионалните си знания, умения и закона. По изложените съображения, състав на ВКС на гражданската колегия на основание чл. 23 ал.3 ГПК