Определение № 72 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 297/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. №367362/03.12.2021г., подадена от адвокат Р. Й. В., срещу определение №275978/23.11.2021г. по в.г.д.№6352/2020г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, в качеството му на пълномощник на Х. Х. за изменение на постановеното по делото решение №265789/17.09.2021г., чрез допълването му в частта за разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, като твърди че при постановяването му съдът не е съобразил конкретните факти по делото, а именно: подадения отговор на въззивната жалба от 26.06.2020г.; депозираната молба от 09.04.2021г. и депозираната на 23.04.2021г. писмена защита. Твърди, че не е могъл да участва в проведеното открито съдебно заседание поради заболяването му от Ковид – 19. Твърди, че определението е очевидно неправилно. По същество моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да му бъдат присъдени разноски за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция. Ответникът Л. П. С. с писмен отговор, чрез адвокат И. К., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че определението е правилно и законосъобразно. По делото не са представени доказателства за оказана на въззиваемата страна безплатна правна помощ, а същата не се презюмра. Липсват данни, че е сключен договор за правна защита и съдействие, от който да се направи извод, че страните са се договорили да бъде оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Липсата на изрично отбелязване, че защитата по делото се осъществява по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, изключва възможността съдът да определи възнаграждение по специалния ред. По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С постановеното от Софийски градски съд решение №265789/17.09.2021г. е потвърдено решение №47806/21.02.2020г. по г.д.№13577/2019г. на Софийски районен съд, 120 състав. С молба от 21.09.2021г. адвокат Р. В., като пълномощник на Х. Х., е направил искане за допълване на решението в частта за разноските, като му бъде присъдено дължимото за производството възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Препис от молбата е връчен на насрещната страна – Л. П. С., която с писмен отговор е оспорила искането като неоснователно поради липса на доказателства за осъществена безплатна правна помощ. Навела е и твърдения за неговата недопустимост, тъй като по делото не е представен списък на разноските. С атакуваното определение №275978/23.11.2021г. съдът е приел, че искането е допустимо, но неоснователно. Посочил е, че в производството не е осъществено същинско процесуално представителство, тъй като отговорът на въззивната жалба е подаден лично от страната и същата се е представлявала лично в проведеното открито съдебно заседание. Подадената частна жалба е основателна. Съдът е сезиран с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК, поради което същото е допустимо /т.8 от ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС/. От приложенията по делото се установява, че адвокат Р. В., като пълномощник на въззиваемата страна Х. И. Х. е депозирал писмен отговор / л.16 и следващите/, в който изрично е направил искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като ще продължи да осъществява процесуалното представителство безплатно. По делото същият е депозирал още: молба вх.№304273/09.04.2021г. с искане за прилагане на доказателства по реда на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК, както и писмена защита вх.№310851/23.04.2021г., в която искането по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата е направено отново. Настоящият състав намира, че изявлението за оказване на безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаването му е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В този смисъл е и трайно формираната съдебна практика на ВКС по приложение на чл.38 от ЗА. Посоченото от ответника определение по ч.г.д.№3587/2016г. на ВКС е неотносимо тъй като касае хипотеза различна от процесната. С оглед на горното и предвид наличието на посочените по-горе предпоставки – осъществено процесуално представителство, изявление за осъществяването му по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата и липса на възражения от насрещната страна, в полза на адвокат Р. В. се следват направените пред въззивната инстанция разноски, определени по реда на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 1130лв. Налице са предвидените в чл.248 от ГПК предпоставки за допълване на постановеното въззивно решение, поради което искането в този смисъл следва да бъде уважено. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на осъществилия безплатно процесуално представителство на въззиваемия Х. Х. във въззивното производство адвокат Р. В. се присъди сумата от 1130 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение