Решение № 5105 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2025 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна и частна жалби на С. И. Т.,гр.Пловдив, против решение № 8723/ 14.10.2025 г. по адм.д.№ 1391/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за решаване по същество, защото чл. 17 от Наредба №22 противоречи на ПЕС и по-точно на чл.17 от Регламент №2016/679. Решението по същество е неправилно, защото кредитът е погасен по давност. С касационната инстанция е поискано присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции по опис. Адвокат Б. Ламбрев иска присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА. Ответната страна "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД оспорва касационната и частната жалби. Твърди, че жалбата до съда е просрочена, а по същество е неоснователна по съображения подробно развити. Личните данни се обработват при легитимен интерес за събиране на задължения по прехвърлени вземания с договор за цесия, като информацията се подава до ЦКР до окончателното погасяване. Въпросът за настъпване на погасителна давност по договор за кредит е предмет на гражданското правораздаване, който не може да бъде решен инцидентно в рамките на настоящия спор. Българската народна банка оспорва частната жалба като неоснователна. Писмото от 17.06.2025 г. не обективира отказ, защото с него е указано, че предвид чл.17 от Наредба №22/ 17.07.2009 г. за ЦКР, БНБ не извършва корекции на информацията по чл.4 от Наредбата. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната и касационна жалби са подадени в сроковете по чл. 230 и чл. 211 от АПК от страна, за която са неблагоприятни, намира същите за допустими. По същество частната жалба е неоснователна, а касационната жалба е основателна. По частната жалба на С. И. Т.: С оспореното решение е оставена без разглеждане жалбата на С. И. Т. против отказ на Българска народна банка, обективиран в писмо № БНБ-85415 от 17.06.2025 г. и съдебното производство по адм.д.№ 1391/ 2025 г. по описа на Административен съд- Пловдив е прекратено в тази част. За да постанови този резултат съдът приема, че произнасянето по чл.17, ал.1 от Наредба №22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър не представлява изричен отказ по чл.17 от Регламент 2016/679 за изтриване на лични данни от надлежен субект, а писмо, в което е посочено, че БНБ не прави корекции на подаваната от финансовите институции информация към Централния кредитен регистър не е по смисъла на чл. 21 от АПК. В тази част решението има характер на определение, което следва да се остави в сила като правилно. Задължението на банките в рамките на Европейския съюз да подават подробна информация за кредитите и кредитния риск е създадено с Регламент (ЕС) 2016/867 на Европейската централна банка от 18 май 2016 година относно събирането на подробни данни за кредитите и кредитния риск (ЕЦБ/2016/13 (ЕС). С Регламент № 575/2013 са установени пруденциалните изисквания към банките за оценка на кредитния риск. Тази правна рамка налага наличието на надеждни данни за задлъжнялостта. Националната правна рамка е създадена със Закона за кредитните институции и Наредба № 22 на Българската народна банка (БНБ) за Централния кредитен регистър. Съгласно чл. 56, ал.1 от ЗКИ Българската народна банка създава и поддържа интегрирана информационна система, съдържаща информация за кредитната задлъжнялост на клиенти към банки, финансови институции, платежни институции и др. Централният кредитен регистър представлява част от Интегрираната информационна система. Условията и редът за създаване и функциониране на информационната система и за предоставяне и получаване на информация от нея се определят с Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Съгласно чл. 56, ал.10 от ЗКИ информация в системата се съхранява за срок 5 години от датата на последния отчетен период. Целта е посочена в чл. 56, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИ. Институциите по чл. 56 ал. 1, т. 1 – 3 и доставчиците на услуги за колективно финансиране по ал. 1, т. 4 са длъжни да предоставят и имат право да получават информация от системата. В чл. 56, ал. 3 от ЗКИ са посочени държавни органи, които имат достъп до системата като прокуратура и следствени органи, ДАНС, ГД "НП", ГДБОП, КФН, НАП, ДАР, Агенция "Митници и др. Предвид чл.10, ал.1 от Наредба №22/2009 г. институциите по чл. 4, ал. 1 са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, без да е посочен конкретен начин за погасяването - чрез плащане или изтичане на погасителна давност. Задължението е ежемесечно, като се подава информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. В същия срок се подава и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди. Българската народна банка има качеството на надзорен орган по ЗБНБ. За да може да се определи характера на волеизявлението, направено с писмо № БНБ-85415 от 17.06.2025 г., следва да се определи с какво искане е сезирана БНБ, в какво й качество, кой правен режим е приложим. В случая на л.16 е приложено заявление от С. И. Т. до БНБ от 5.05.2025 г., в което е посочено, че предявява искане на основание чл.17 от Регламент 2016/679. Доводите, които развива в искането са, че в справките на ЦКР кредит под идентификатор CREX- 01670433 със стойност 0 следва да бъде изтрит като погасен по давност. Кредиторът "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД не оспорвал този факт, а заличаването на задължението е в компетентността на Българската народна банка. В процедура по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба №22 за ЦКР и след кореспонденция с финансовата институция, БНБ е изготвила отговор на 17.06.2015 г., в която посочва, че според "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД кредитът е активен и подадената до ЦКР информация е коректна. Позовава се на чл.17 от Наредба №22, съгласно който институциите, които подават информацията в ЦКР, носят отговорност за неверността и пълнотата на информацията без право на БНБ да прави корекции на подадените от задължените лица данни. Затова, ако заявителят счита, че инфомацията за задлъжнялост е невярна, исканията следва да се насочат към финансовата институция. Искателят е насочен да търси правата си и пред КЗЛД. Именно срещу това писмо е търсена защита пред съд по реда на оспорване на отказ за уважаване на искане за защита на право по чл.17 от Регламента. Условията и реда за получаване на информация от ЦКР са уредени в чл. 19- 24 от Наредбата. Посоченият подзаконов нормативен акт е издаден на основание чл. 56, ал. 4 и пар.13 от Закона за кредитните институции. Всяко физическо лице има право да поиска от БНБ информация за кредитната си задлъжнялост по чл. 21 и за институциите и лицата, които са осъществили достъп до личните му данни по чл. 22 от Наредба № 22 за ЦКР. По отношение на обработване на лични данни чрез предоставянето им на трети лица, БНБ дължи предоставяне на информация в качеството си на администратор на лични данни. Не е в правомощието обаче на БНБ да извършва заличаване на подадена към ЦКР от институции и лица по чл. 4, ал.1 от Наредбата информация за кредитна задлъжнялост, предвид изричната разпоредба на чл.17, ал.1. Съгласно разпоредбите на чл.17, ал.2 и ал. 3 от Наредбата институциите и лицата по чл. 4, ал. 1 носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията, както и за спазване изискванията за защита на личните данни, а подаваната от тях информация в регистъра следва да съответства на данните, поддържани в информационните им системи. Следователно БНБ няма задължението да разглежда заявления по чл.17 от Регламент 2016/679 за заличаване на заявителя като длъжник към институции и лица по чл. 4 от Наредбата на основание погасителна давност във взаимоотношенията с тях. Разпоредбата не противоречи на Регламент 2016/679, тъй като не регулира правоотношения свързани със защита на лични данни, а такива, свързани с информацията за кредитите и кредитния риск. БНБ не контролира наличието или липсата на основание за кредитна задлъжнялост на конкретно лице и не разрешава спорове между финансови институциии и техните клиенти относно наличието на облигационни правоотношения и задължения по договори за кредити. Контролните правомощия на БНБ са уредени в глава пета на Наредба №22 и се отнасят към спазването на условията и реда за подаване и ползване на информацията от ЦКР, както и създаване и поддържане на специален регистър по чл.19а, ал.2 от институциите, лицата и органите по чл. 4, ал.1 и ал.2. Следователно писмото, с което БНБ обяснява правомощията си по отношение на ЦКР, които не включват заличаване на подадени от финансова институция данни относно активност на кредит на физическо лице, не е изричен отказ по чл.17 от Регламент, а жалбата срещу него е недопустима поради липса на предмет по чл.159, т.1 от АПК. Като е прекратил делото в тази част съдът е постановил правилен съдебен акт. По касационната жалба на С. И. Т.: С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против изричен отказ на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, гр.Пловдив, да изтрие личните му данни от собдствените си регистри и от Централния кредитен регистър. За да постанови съдебния акт в посочения смисъл съдът е приел, че не е налице нито едно от основанията на чл.17, пар.1 от Регламент 2016/679. Съдът се позовава на издадена заповед за изпълнение от 10.02.2022 г. от Районен съд- Пловдив, което е довод, че за гражданския съд облигационното задължение съществува, а относно твърдението за погасителна давност е налице спор за материално право, който не е разрешен и доказателства за обратното няма представени. Съгласно чл.218 от АПК за правилното прилагане на материалния закон касационната инстанция следи служебно. В случая съдът установява, че по направеното заявление за изтриване на лични данни от 19.02.2025 г. до "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е изготвен отговор на 2.06.2025 г. /л.54/ подписан от Х. Ш., в качеството му на длъжностно лице по защита на данните. Съгласно чл. 24, пар.1 от Регламент 2016/679 администраторът или обработващият на лични данни е този, който е длъжен да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с предвидените в регламента разпоредби. Спазването на разпоредбите за защита на лични данни е отговорност на администратора или обработващия лични данни. Регламент 2016/679 урежда фигурата на "длъжностно лице по защита на данните", определянето му и задачите, които му се възлагат с чл. 39. Едно длъжностно лице по защита на данните, може да бъде определено от едно или група предприятия, от един обществен орган или структура, както и от няколко такива органа и структури, при условие, че е налице лесен достъп до него. Съгласно чл. 39, пар. 1, б. "д" действа като точка за контакт с надзорния орган по въпроси, свързани с обработването, а предвид чл. 38, пар. 4 от Регламента субектите на данни могат да се обръщат към длъжностното лице по защита на данните по всички въпроси, свързани с обработването на техните лични данни и с упражняването на техните права по посочения регламент. Извън задачите, които са възложени с чл. 39 да информира, съветва, съдейства, анализира и отчита рискове, оценява, препоръчва, длъжностното лице по защита на данните не разполага с правомощия за вземане на решения. Отговорността за спазване на разпоредбите за защита на личните данни, включително на правата но чл. 17 от Регламент 2016/679 е на администратора или обработващия личните данни. Поради това не длъжностното лице по защита на данните, а администраторът на лични данни дължи произнасяне по заявлението на С. И. Т. и искането му "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да преустанови обработването на личните му данни като длъжник и да го подава като такъв към организираната от БНБ информационна система за кредитна задлъжнялост Централния кредитен регистър. Като се е произнесъл вместо администратора на лични данни длъжностното лице по защита на данните е издало нищожен акт поради липса на материална компетентност. Същата следва да бъде обявена, като преписката бъде върната на администратора на лични данни за произнасяне. Предвид изхода на делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени 70 лева платена държавна такса, представляващи 35, 80 евро за касационната инстанция и 10 лева, представляващи 5, 11 евро такса за първа инстанция. На основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА на адвокат Б. Лимберов следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за първата съдебна инстанция, както е поискано. Размерът е 600 лева, което е 306, 77 евро за успешно проведена защита срещу "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Следва да бъде уважено искането на БНБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата съдебна инстанция. Искането за направени разноски пред административния съд е следвало да се предяви пред съответната инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдебният състав определя в размер на 130 евро (254, 26 лева) на основание чл.78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение