Определение № 274 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2019 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.5 ГПК. Образувано е по молба на Л. С. Г., с която се иска да бъде преведена по банковата й сметка сумата 8 031.54 лв. - внесено от ответника С. Х. А. по сметката на ВКС обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение № 4641/25.06.2019 г. по възз. гр. д. № 6689/2018 г. на Софийски градски съд. В писмен отговор ответникът по молбата С. А. е изразил несъгласие сумата да се преведе по банковата сметка на Г., като същевременно е направил искане внесеното обезпечение да бъде освободено и да му се върне. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 359/31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2940/2019 г. на ВКС, ІV г.о., е спряно изпълнението на цитираното по-горе въззивно решение, като С. А. е внесъл на 25.07.2019 г. по сметката на ВКС за обезпечения сумата 8 031.54 лв. – левовата равностойност на 4 106.46 евро, които същият е бил осъден да заплати на Л. Г.. Образуваното касационно производство по подадената от ответника А. касационна жалба е приключило с постановяване на определение №302/13.04.2020 г. по гр.д.№ 4283/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила. Към момента молителката (ищца в производството) не е удовлетворена за вземането си, присъдено й с влязлото в сила осъдително решение. Същевременно, същата не е посочила да е образувано изпълнително производство, по което да е възможно сумата, обезпечаваща изпълнението на решението, да се преведе от ВКС по сметка на съдебния изпълнител и да послужи за събиране на вземането. При липса на съгласие от ответната страна сумата да се преведе директно по сметката на молителката, това не може да бъде сторено от съда в настоящото производство (вж. – т.2 от ТР№6/23.10.2015 г. по т.д.№ 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Обезпечението е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително решение, но съдът не е нито трето задължено лице спрямо кредиторите на длъжника, нито е органът, осъществяващ принудително изпълнение при липса на доброволно такова, каквото в случая е искането на молителката Г.. Искането на ответника А. за освобождаване на обезпечението и връщане на сумата също е неоснователно. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, какъвто не е настоящият случай. Целта на законодателя е да се гарантира събираемостта на вземането, ако според окончателният резултат от делото то се дължи. В случаите на недопуснато касационно обжалване на осъдително решение (с което последното придобива сила на пресъдено нещо) обезпечението би подлежало на връщане на вносителя само ако се констатира, че задължението му е погасено, тъй като отпада необходимостта от задържането му. Молителят не е представил доказателства да е изплатил задължението си към ищцата, поради което искането му за освобождаване на обезпечението следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение