Определение № 319 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4043/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5034 от 04.05.2015г., подаденa срещу въззивно решение № 118 от 13.03.2015г., постановено по в.гр. д. № 46/2015 г. на Окръжен съд Русе /РОС/. Касационната жалба е подадена от третто лице помагач [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител юрисконсулт З. Н., против въззивното решение, с което е потвърдено решение №1583 от 28.10.2014г. по гр.д. 4428/2014г. на Русенски районен съд /РРС/ в частта, с която М. Е. О. от [населено място] е осъдена да заплати на П. Б. С. от [населено място], сумата от 18000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при настъпило на 05.08.2012г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 05.08.2012г. до окончателното и изплащане. В касационната жалба е релевирано оплакване за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон - чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е обосновал извод за установеност на твърдените увреждания, за наличие на причинна връзка между тях и произшествието, за наличие на съпричиняване от страна на увреденото лице, както и за наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Искането е за допускане на касационно обжалване и отмяна на постановеното въззивно решение, както и за отхвърляне на заявената претенция изцяло. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК по правния въпрос, формулиран от касатора, както следва: „ Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2 КЗ, във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд ?”. Обосновава наличието на основание за допускане на касационното обжалване с твърдения, че въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, като прилага преписи на съдебни решения, както и, че е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Ответните страни по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че изходът по делото е в зависимост от разрешението на поставения въпрос в т. 2 по образуваното тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на ВКС - „ Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2 КЗ, във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд ?”. Поради това, на основание чл. 292 ГПК, настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по цитираното тълкувателно дело. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.