Определение № 381 от 12.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2645/2020 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частната жалба на О. А. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. С., против определение № 201 от 13 юли 2020 г., постановено по гр.д. № 1636/2020 г. по описа на III г.о., ВКС, с което молбата на Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 43 от 14 февруари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 699/2019 г. по описа на окръжния съд гр. Враца, е оставена без разглеждане. В частната жалба се излагат доводи за неправилността на определението. Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД, с адрес в гр. София, не представя отговор на молбата. За да постанови обжалваното определение, с което молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е оставена без разглеждане, съставът на ІІІ г.о., ВКС, приема, че изложените в нея факти не могат да бъдат квалифицирани като нито едно от посочените в тази разпоредба основания за отмяна, а именно: нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В определението си касационният съд приема, че Г. е предявил иск за връщане на сума в размер на 11,71 лева – платена на 04.04.2019 г. лихва върху сметка за доставена електроенергия, за която е било предходно установено с влязло в сила решение, че не се дължи. За да отмени първоинстанционното решение и да постанови такова за отхвърляне на иска, въззивният съд констатирал, че по делото не се намира такъв платежен документ, който да удостоверява извършеното плащане. Според мотивите на определението, решаващото писмено доказателство (системен бон от 04.04.2019 г. на „Български пощи“ АД) не е ново, тъй като се е намирало у молителя и по негово твърдение той го е представил към исковата молба, като евентуално сканираното негово копие, което се намира в електронната папка по делото на първоинстанционния съд, също не представлява обстоятелство, обосноваващ наличието на нов или новооткрит документ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното съставът на ВКС е достигнал до извода, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което е нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство по делото се прекрати. Частната жалба е неоснователна. Отмяната е съдебно производство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Предмет на отменителното производство са актове на съдилищата, които се ползват със сила на пресъдено нещо относно установеното с тях субективно материално право или правоотношение, от което произтича непререшаемостта на правния спор относно съществуването и упражняването на това право. Като е уредил изключение от стабилността на актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, законодателят е регламентирал материята на отмяната по императивен и изчерпателен начин. В производството, развило се пред III г.о. на ВКС, молителят е навел основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като е обосновал същото с доводи, че поради неправилно окомплектоване на исковата молба от първоинстанционния съд, въззивният съд не е имал възможността да се запознае с всички доказателства по делото, следователно да постанови един правилен съдебен акт. Евентуалното неправилно комплектоване на документи по делото, респективно тяхното изгубване, не е въведено от законодателя като основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения. След като от наведените в молбата за отмяна твърдения не се установява наличието на нито една от изрично и изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1, т. 1 - 5 ГПК хипотези, то с обжалваното определение правилно и законосъобразно не е допуснато разглеждането ѝ в извънредното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,