Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г.

Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. търговец Т. В. Т., с фирма "Д. - Т. В.", против постановеното на 17.04.2012 г. решение № 96 по т. д. № 111/2012 г. на Варненски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 238/27.12.2011 г. по т. д. № 198/2011 г. на Добрички окръжен съд, за отхвърляне молбата на касатора с правно основание чл. 625 ТЗ, за обявяване неплатежоспособността, алтернативно - свръхзадължеността - и откриване производство по несъстоятелност на длъжника [фирма]. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 608 ТЗ, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички относими към спора доказателства, с извеждане на собствени фактически констатации по спора - чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, както и като необосновано - съдържащо правни изводи, некореспондиращи с действителни фактически констатации, изводими от събраните по делото доказателства. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, обосновавайки в защитата си основанието и размера на противопоставените, с упражнено възражение за прихващане, свои вземания към молителя - неустойки за неточно и лошо изпълнение. С определение № 862/22.11.2012 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по материалноправния въпрос, на който въззивното решение е дало отговор, в противоречие с казуална съдебна практика /реш. № 1996/9.12.1998 г. по т. д. № 2303/19998 г. на V г. о. на ВКС и реш. № 744/6.05.1997 г. по гр. д. № 1424/1996 г. на V г. о. на ВКС /: " По-големият размер на актива спрямо пасива по баланса на едно търговско дружество достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ ?". За да обоснове извод за състояние на длъжника да изпълни изискуемите си парични задължения, съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е възприел съотношението на актив спрямо пасив, заложено в коефициентите на общата и бързата ликвидност. Не е анализирал компонентите на актива и пасива, по отношение които молителят е отправил възражения за достоверност на баланса, в аспект на обосноваността им с достоверни счетоводни записвания, а и при пряко установима неяснота относно тази документална обоснованост, с оглед възпроизведените от съдебно-икономическата експертиза основания на част от счетоводните записвания /основно в перо "краткосрочни вземания" на актива, формиращи преимуществено размера на краткосрочните активи/. Така в съобразените стойности на актива са включени краткосрочни активи в значителен размер, заявени от вещото лице като спорни - предмет на висящи искови производства за "неясни вземания" /изявление в с. з. от 18.11.2011 г., както и вземания от 2007-2008 г., при неизвършена преценка за вероятната им събираемост, както и такива, посочени с неустановимо от счетоводното записване основание./ От друга страна съдът е съобразил пасив в стойност, изключваща вземанията на ищеца - главно и акцесорно. Неизследвано от съда е останало и установимото от съдебно - икономическите експертизи и изрично потвърдено от вещото лице противоречие между размера на задълженията към кредитор ЕТ "А. - Б. М.", водени от ответното дружество и този - установим като дължим остатък по изпълнителното производство, образувано за събирането му /разлика от 21 462 лв./. С оглед обслужването на задълженията на дружеството по открита в дружество - свързано лице депозитна сметка, съдът не е проявил дължимата активност по установяване вписаните в захранването й суми със заемен произход - от свързани лица, вкл. управителя на дружеството, след сключеното от длъжника и кредиторите - свързани лица споразумение, за трансформиране краткосрочните задължения на дружеството в дългосрочни, на което единствено се крепи формирането на благоприятните към 2011 г., спрямо неблагоприятните към 2010 г., коефициенти на общата, бързата и незабавната ликвидност, съобразени ли са като пасив и като какъв - дългосрочен или краткосрочен такъв, доколкото споразумението не би било приложимо за бъдещи, невъзникнали към сключването му, задължения на ответника. В обобщение: в мотивите си въззивният съд е възприел достатъчност на съотношението актив/пасив, за установяване действителното икономическо състояние на дружеството, чрез стойностите на коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност. При обосноваване наличието на основание за отхвърляне на молбата, съгласно чл. 631 ТЗ, съдът не е анализирал реализируемостта на краткотрайните активи /формиращи относимия към приложението на нормата коефициент на незабавна ликвидност/ и доколкото в преобладаващата си част същите са вземания - не е анализирал данните за тяхната сигурност и събираемост. В този смисъл решението му се явява в противоречие с приложените решения - казуална съдебна практика - № 1996/9.12.1998 г. по т. д. № 2303/1998 г. на V г. о. на ВКС и решение № 744/6.05.1997 г. по гр. д. № 1424/1996 г. на V г. о. на ВКС. В същите се приема, че съотношението на актив и пасив е недостатъчно, с оглед преодоляване условието на чл. 631 ТЗ - възможност за удовлетворяване без опасност за интересите на кредиторите, което въззивният състав не е счел за необходимо да съобрази, като коментира структурата и ликвидността на актива, изхождайки от формално установените стойности на същите, в настоящия случай изведени като благоприятни. Логическото тълкуване на чл. 631 ТЗ, обаче, предпоставя компонентите от актива, чиято характеристика не предпоставя извод за сигурност /спорни, неликвидни вземания/ и събираемост /с многогодишно просрочие, без пояснение относно причините за бездействието по събирането, респ. без доказване охраняване интересите на ответното дружество като кредитор срещу евентуално противопоставима погасителна давност/, да бъдат приспаднати от стойностите на актива, при изчисление коефициентите на ликвидност. В противен случай, едни и същи стойности, като залегнали в изчислението им, биха обосновали платежоспособност, формално изключваща преценката по чл. 631 ТЗ, дължима по възражение на ответника в производството, въпреки че сами по себе си не биха били съобразими като "достатъчно имущество" за погасяване задълженията на дружеството, "без опасност за интересите на кредиторите". В този смисъл е и отговора на поставения правен въпрос: Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и/или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване цялостното икономическо състояние на длъжника. В. същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/ пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, в съответствие с така дадения отговор на поставения въпрос, като взе предвид изложените от касатора доводи и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че вземането на молителя е спорно, което е достатъчно основание за отхвърляне молбата по чл. 625 ТЗ. Този му извод е изначално неясен - касае ли се до недоказаност - пълно и главно - на основанието и размера на вземанията му /цена на доставена растителна продукция - семена, с фактури № 647 от 15.07.2008 г. и № 689/28.08.2008 год. в общ размер от 275 460, 48 лева и обезщетение за забава в издължаването й - 90 929,23 лв. - общ размер от 366 389,71 лв./ или е съобразено противопоставеното възражение за недължимост, чрез прихващане с насрещни вземания на ответника от молителя, от неустойки за лошо и неточно изпълнение на сключените договори № 11 и № 12 от 3.12.2007 г. - 495 360,50 лв. и вземане от 7604,27 лв. - стойността на подлежащ на връщане базов посадъчен материал или общо насрещни вземания за 502 964, 77 лв.. Тези вземания са предмет на противопоставено от длъжника възражение за прихващане, което - макар и без последиците на съдебната компенсация /предвид спорност и неликвидност на противопоставените вземания, които не могат да са предмет на извънсъдебно изявление с компенсационен ефект/ подлежат на разглеждане, в качеството на защитно възражение срещу материалната легитимация на молителя /в този смисъл решение № 277 от 20.07.2007 г. по т. д. № 1053/2006 г. на ВКС, II т. о./. Не са изложени каквито и да било мотиви по първата материалноправна предпоставка - легитимацията на молителя като кредитор по вземане от възнаграждение за изработка и обезщетение за забава в издължаването на същото, нито относно основателността на противопоставените от ответника насрещни вземания, спрямо които молителят пък е противопоставил и възражение за погасяване по давност /с. з. от 15.07.2011 г./. Изводът, че спорният характер на вземането на ищеца е достатъчно основание за отхвърляне на молбата, е в пряко противоречие със закона - чл. 608 ТЗ /изм. ДВ бр. 38 от 2006 г./, съгласно който подлежи на установяване основанието и изискуемостта на вземането на молителя от търговска сделка. Неизлагането на мотиви по съществото на спора относно материалната легитимация на кредитора, вкл. по противопоставеното възражение за насрещни вземания с възможен погасителен ефект, е достатъчно основание за връщане на делото за ново произнасяне от въззивния съд, доколкото и изводите относно същите биха променили и предпоставили, ведно с изпълнение на останалите указания в изследване актива на дружеството, преизчисление на коефициентите за ликвидност, с помощта на икономическа експертиза. Същевременно, без анализ на доказателствения материал, отделните доказателствени средства в тяхната взаимосвързаност и с оглед установени по делото противоречия, без да изгради самостоятелни фактически констатации относно релевантните факти, вкл. без препращане към мотивите на първоинстанционното решение, съдът е приел, че ответното дружество разполага с достатъчно активи - краткотрайни /3 185 хил. лв./ и дълготрайни /2 770 хил./ - по начало неотносими към преценката за неплатежоспособност, като всеки вид надхвърля по размер краткосрочните му задължения /1 341 хил./, съобразявайки размер на задължения без тези към молителя или сума от 1341 хил. лв. вместо 1 616 хил. лева. Формално съдът е възпроизвел коефициентите за обща и бърза ликвидност - над единица към 10.11.2011 г. Формиран е необоснован с конкретни фактически констатации извод, че длъжникът не е спрял плащанията си, като е ирелевирано напълно обстоятелството, че съществената част от "разплащанията му" се осъществяват по пътя на принудителното изпълнение. Въззивният съд се е позовал на "доброволни плащания" в размер на 451 900 лева /сума посочена в заключение на ССИ от 10.11.2010 г. стр. 8, във връзка с установяване на касова наличност и движението по сметка 501, за периода 1.01.2011 - 30.09.2011 г./, без да отчете, че същите не са разплащания на изискуемите краткосрочни задължения, формиращи пасива при изчисление на коефициентите за ликвидност /видно от контрахенти по плащанията - стр. 202 и сл. по номерацията на първоинстанционното дело/. Касае се за обслужващи текущата дейност, вкл. битови разходи /гориво, такси за потребена електрическа енергия и вода, представителни, такси за телефонни услуги и пр./, плащания на ответното дружество. Следователно не се касае за търговски плащания - по сделки, чрез които се осъществява търговската дейност на дружеството. Въпреки, че актива по баланса на ответника към 10.11.2011 г. се формира изключително от краткосрочните вземания на дружеството /2 892 хил. лв./ и въпреки проявената от молителя, макар дължима от ответника, активност в установяване действителността и документалната им обоснованост, съдът отново не е анализирал събраните доказателства. Необоснован е и извода му за полагана от ответника грижа на добрия търговец за събиране вземанията му. Не са изследвани причините за несъбирането им, липсата на доказателства за охранени интереси на кредитора - ответник и съответно изложени мотиви относно вероятната тяхна събираемост, доколкото преимуществено се касае за вземания от 2007 - 2010 г., вкл. относно твърдяното вземане от "Д. Г." Швейцария, в размер на 501 605,77 лв., вписано в сметка 498 с основание /изпълнителен лист/. Постъпилите за периода 1.01.- 30.09.2011 г. суми, в размера, кореспондиращ с посочения от ССЕ от 10.11.2010 г. /262 702,24 лв./, съдът не е съотнесъл към размера на изискуеми към същия момент задължения на търговеца и изобщо коментирал във връзка с материалноправни предпоставки на неплатежоспособността, освен в аспект на общия извод за работещо дружество, напълно игнорирайки произхода на постъпленията, формиращи се според вещото лице, а и видно от справката по аналитичния регистър по сметка 501 /стр. 202 и сл./, не само от търговска дейност, но и от заеми и оперативна дейност, независимо от неяснотата на последната, като отграничена от пряката търговска дейност на дружеството. Съотношението, проследимо съгласно справката, дава изключителен превес на сумите, постъпващи от заем, без да е изследвано същите, при постъпили суми и след сключеното споразумение с кредитори - свързани лица от 28.02.2011 г., съобразени ли са като задължения на дружеството и като какви, предвид условията на договорите, а при липса на такива - като изискуеми веднага, краткосрочни задължения. В. за голяма част от постъпленията, вписания произход за кредитиране на сметката, е неясен: "теглене /внесени/ от лична сметка", "от лична сметка", "нарежд. разписка" - с посочен контрахент свързано лице [фирма], "възстановяване депозит" - с идентично посочен контрахент, /временна финансова помощ/. Доколкото се касае за движение по депозитна сметка, открита за дружеството от свързано лице - холдинга, с оглед текущи разплащания, предвид наложените запори върху всички банкови сметки на ответника, от значение е установяването на постъпленията и погашенията по същата кореспондират ли с надлежно отразяване в счетоводството на [фирма]. Въззивният съд не е обсъдил установени по делото и други факти, рефлектиращи корекционно върху размера на краткотрайните активи и краткосрочните задължения по баланса към 10.11.2011 г., към който е изготвено основното заключение на съдебно - икономическата експертиза. Така в съдебно заседание от 18.11.2011 г. вещото лице С. И. /стр. пор. № 220/ е пояснило, че записаните в сметка 444 - "вземания по съдебни спорове" - 1 283 хил. лева са предмет на "висящи съдебни производства, по неясни вземания", като пълномощникът на длъжника е конкретизирал, че се касае и за осчетоводени вземания, за чието събиране предстои предявяване на искове. Документалната обоснованост на тези вземания действително не е оспорена изрично, но счетоводните записвания не се ползват с презумптивна доказателствена сила, а се преценяват с оглед всички доказателства и обстоятелства по делото, поради което и изявлението на вещото лице за "неяснота" на вземанията - предмет на съдебни спорове, както и неизгодното твърдение на представляващия ответника, не е следвало да се подминат безкритично. Не е съобразено и обстоятелството, че вземанията по сметка 498 - "Други дебитори" в общ размер от 84 659,31 лева, по същество нямат посочено ясно основание /сочи се преимуществено "плащане от 2007 г.", а също "чака фактура", "плащане без фактура", "по депозитна сметка"/. В подкрепа на вземането по сметка № 445 "Присъдени вземания", в размер на 501 605,77 лева се представя Заповед за плащане на Съдебна служба - Ж. от 20.04.2010 г., срещу длъжник [фирма], със седалище в Ж., в полза на [фирма]. Заповедта не е представена в пълен превод на български език на съдържанието й и последващите го удостоверявания в копието от оригинала - за връчването й, както и за направено възражение от длъжника /опозиция от 19.05.2010 год./. Относно основанието на издаването й и последващо развитие на производството, предвид извършената опозиция, считано от 19.05.2010 г. и до момента, в аспект на обосновано очакване събираемост на вземането в значителен размер - 501 хил. лв., не са представени доказателства. Съдът не е коментирал данните за значителна финансова загуба на дружеството - за 2010 г. /- 1142 хил. лв./ и към м. август 2011 г. /- 615 хил. лв./, обстоятелството, че частичното разплащане на търговските му задължения /включените в пасива/ е осъществявано изключително със средствата на принудителното изпълнение, при наложени възбрани и запори върху всичките му активи. Не е без значение, в аспект на "опасност за интересите на кредиторите", по смисъла на чл. 631 ТЗ, обстоятелството, че значителна част от задълженията на ответника са към свързани лица, на което /сключеното споразумение за трансформирането им от краткосрочни в дългосрочни/ единствено се дължи и промяната в коефициентите за ликвидност - от неблагоприятни към 2010 г. /обща - 0.6, бърза и незабавна - 0,5, абсолютна - 0,05/ в благоприятни към 2011 г. С оглед гореизложеното, въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 608 и чл. 631 ТЗ, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК и като необосновано, следва да бъде отменено и върнато за разглеждане от нов състав на въззивния съд, при което, след анализ на компонентите на актива и пасива и коригиране структурата, с изключване несъвместимата с удовлетворяване изискванията на чл. 631 ТЗ, част от същите, корекционно се установи платежоспособността на длъжника, на базата на коефициентите на ликвидност, в обоснована съпоставка с коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост - доколко стойностите им имат основателно икономическо обяснение за съвместимост, без да са индиция за неплатежоспособност или свръхзадълженост. Следва да се съобрази алтернативното предявяване на молбата и на основание "свръхзадълженост", спрямо което преценими са всички, не само краткотрайните задължения. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, на основание чл. 293, ал. 3 вр. с ал. 2 ГПК