Определение № 30 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 759/2011 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение от 11.11.2011 г. по гр.д. № 405/2011, с което е отхвърлена молба за продължаване на срок и връщане на касационната жалба. Недоволен от определението в частта, в която е отхвърлена молба за продължаване на срок е жалбоподателят И. Н. И., който го обжалва в срок, с оплаквания за незаконосъобразност, като заявява, че е имал финансови затруднения да внесе определената такса в указания срок. Ответниците по частната жалба не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че определение, в обжалваната част, е по искане за продължаване на срок, намира, че то не подлежи на инстанционен контрол. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че не са налице основания за продължаване на срока и в тази част определението не подлежи на обжалване. Не подлежат на инстанционен контрол определенията, с които съдът се произнася по въпроси, които законодателят е оставил на неговата свободна преценка. Такива са определенията по искане за продължаване на срок, за съединяване и разделяне на дела, за провеждане на съдебното заседание при закрити врата или вън от сградата на съда, за повторно изслушване на свидетелите и вещите лица от въззивната инстанция и др. Разрешаването на тези въпроси е предоставено изцяло на преценката на съда, пред който делото е висящо. Дори крайният акт да подлежи на обжалване, разрешенията по тези въпроси не го опорочават и по-горният съд не може да упражни никакъв контрол върху тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение