Решение № 5644 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 849/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Т. К. за отмяна на влязло в сила решение № 3788 от 03.12.2024г. по адм. д. 47/2024г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 284 ЗИНЗС, предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В искането за отмяна се твърди, че оттеглянето на касационната жалба срещу посоченото решение е направено във връзка с обещание на затворническата администрация, че на молителя ще бъде дадена възможност да работи, което не се е случило. Допълнително се излагат съображения за неправилност на посоченото по-горе решение. Назначеният служебен защитник изтъква нарушение на чл.239, т.5 и т.6 АПК, по съображения, че в исковото производство на И. К. не е дадена възможност да избере защитник и че не е съобразена практиката на Европейския съд по правата на човека. По тези съображения се иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответната страна по искането - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител оспорва искането като неоснователно. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, след като обсъди наведените отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е подадено в рамките на срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна на решение № 3788 от 03.12.2024г. по адм. д. 47/2024г. на Административен съд Стара Загора, е неоснователно, по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Поради това подробно изложените съображения в молбата за отмяна за грешки на съда при установяване на фактите по делото представляват по естеството си обжалване на необжалваемо решение и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. От твърденията на молителя не следват обстоятелства, които биха могли да обусловят наличието на някоя от хипотезите на чл.239 АПК. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по искова молба на И. К. против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв поради липса на адекватно медицинско обслужване в мястото за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, както и унизително и грубо отношение на служители на затвора. Искът е отхвърлен с решение № 3788 от 03.12.2024г. по адм. д. 47/2024г. на Административен съд Стара Загора. Решението е влязло в сила на 14.03.2025г., след като подадената от К. касационна жалба е била оттеглена от него и съответно с Определение № 677/24.02.2025г. е прекратено образуваното по нея адм.д. 55/2025г. на Административен съд Стара Загора. Не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.239, т.1 АПК, които да са от съществено значение за делото и не са били известни на молителя към момента на постановяване на решението. Неистинност на свидетелските показания по смисъла на чл. 239, т.2 АПК не е установена по надлежния съдебен ред, а твърденията за такава неистинност не са достатъчни, за да се приеме, че посоченото основание е налице. И по двете посочени дела И. Т. К. е бил представляван от упълномощен лично от него адвокат. Явявал се е в съдебно заседание лично и с адвоката си, като последният е подал и подписал исковата молба и други искания по делото, правил е доказателствени искания и активно е осъществявал процесуални действия. Оттеглянето на касационната жалба по адм.д. 55/2025г. на Административен съд Стара Загора е извършено лично от К., но прекратителното определение по делото е съобщено както на лишения от свобода, така и на неговия процесуален представител. Това определение не е обжалвано по предвидения в закона ред. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно, текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Общата идея на нормативния текст е страната да получи извънреден способ за защита, когато именно възможността и да упражни правото си на защита е било нарушено. В настоящия случай, видно от данните по делото не е налице никоя от посочените хипотези. Твърденията на процесуалния представител на молителя в настоящото производство, че той не е могъл да си избере служебен защитник не отговарят на действителността, защото в съдебното производство, в което е постановен актът, чиято отмяна се иска, И. К. е представляван от посочен и упълномощен лично от него адвокат. Следователно, не е налице основание за отмяна по чл.239, т.5 АПК. Не е налице и основанието по чл.239, т. 6 АПК, предвиждащ, че съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила съдебно решение на това основание, както и относно фактическата обстановка, с която е свързан конкретният правен спор. Такова решение в случая не е налице. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разноски от ответника не се претендират и не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение