Определение № 4945 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2025 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.2 във връзка с чл.166, ал.4 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от "Мерисимо" ООД, представлявано от управителя И. И. М., против определение № 875 от 15.04.2025г. по адм.дело № 284/2025г. на Административен съд - Кърджали. С него е оставено без уважение, като неоснователно, искането на дружеството за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед № 372 от 14.03.2025г. на кмета на Община Кърджали. Твърди се неправилно прилагане на материалния закон. Ответната страна не е изразила становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.166, ал.3 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Мерисимо" ООД срещу Заповед № 372 от 14.03.2025г. на кмета на Община Кърджали за изземване на описания общински имот /кафе- сладкарница/, като ползван без правно основание. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. То е мотивирано с твърдения, че спирането ще доведе до настъпване на значително и трудно поправими вреди за дружеството - жалбоподател по смисъла на чл.166, ал.2 АПК, в степен, по- висока от допустимата, в това число и разрушаване на извършени подобрения в имота. С искането се поддържа още, че за дружеството ще настъпят имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на приходите от осъществяваната дейност и загуба на клиенти. Изложени са и доводи, че дружеството- жалбоподател е наело четири работници по трудов договор, които ще останат без работа в резултат на изземването. Съдът е разгледал искането за спиране на предвиденото по силата на закона изпълнение, което не е спряно с подаването на жалбата. Съобразил е липсата на доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя. Приел е, че доходът от временен обект не може да се противопостави на обществения интерес. Що се отнася до доводите за потенциалното настъпване на вреди в патримониума на жалбоподателя, съдът е приел, че в определения срок за доброволно изпълнение, движимите вещи са могли да бъдат изнесени и съхранени. В заключение административният съд е приел, че доводи досежно евентуалната незаконосъобразност на оспорената заповед не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящото производство. По изложените и други, подробно мотивирани съображения, административният съд е оставил без уважение искането. Така постановеното определение е правилно. Въведеното правило в чл.166, ал.4 ЗОС съставлява изключение от общото правило на чл.166, ал.1 АПК. То е свързано с дадения от самия законодател приоритет на обществения интерес да се изземе общински имот от субект, който го владее или държи без основание пред интереса на последния да го задържи до решаване на спора за законосъобразност на акта. По силата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Поради това жалбоподателят с направените възражения би могъл да се позове само на втората хипотеза - значителни вреди. Негово е задължението да ги обоснове и установи, като доказването следва да е в две направления: първото е, че съществува реална опасност да понесе такива вреди; второто е - да докаже елемента "значителност". Жалбоподателят носи тежестта да докаже наличието или реалната опасност от настъпване на вредата, която следва да се установи със съответните писмени доказателства. Претендираният интерес от жалбоподателя по степен на въздействие следва да може да се противопостави и надделее над презумирания обществен интерес. Ето защо, адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, поради настъпили след издаването на акта обстоятелства, каквито в конкретната хипотеза не се установяват. В разглеждания случай не са представени никакви доказателства, относими към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, респективно обосноваващи неговата основателност. Не се установяват и не се доказват конкретни евентуални преки вреди, които би претърпял жалбоподателя. Следва да се подчертае, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, а не от акта. Твърдените от жалбоподателя вреди представляват стойността на движимите вещи, находящи се в имота, и подобренията, извършени в този имот. Същите не представляват значителна и трудно поправима вреда за частния жалбоподател поради това, че при доброволно изпълнение в определения в заповедта срок вещите могат да бъда изнесени и съхранени, както е приел и първостепенният съд. А що се отнася до извършените подобрения в имот, който се държи без правно основание, то същите не са противопоставими на законоустановения обществен интерес. Като е приел искането за спиране изпълнението на заповедта за изземване и го е оставил без уважение, първоинстанцинният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение