Определение № 3895 от 31.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1686/2024 г.

С молба вх. № 13 197/14.07.2024 година „Х.-91-П. с-ие“ СД [населено място] е поискало да бъде освободена предоставената от него, по ч. гр. д. № 5383/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., сума от 55 786.66 лева, представляваща гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за спиране на предварителното изпълнение на решение № 1598/15.12.2023 година на Окръжен съд Пловдив., постановено по в. гр. д. № 2397/2023 година, в частта, с която е потвърдено решение № 2438/30.05.2023 година на Районен съд Пловдив постановено по гр. д. № 13 704/2022 година, в частта, с която „Х.-91-П. с-ие“ СД [населено място] осъдено да заплати на Г. Н. Т. сумата 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.02.2021 година, заедно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното й изплащане, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение искът е уважен за сумата от още 28 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея от 01.02.2021 година до окончателното й изплащане. „Х.-91-П. с-ие“ СД [населено място] е подало касационна жалба с вх. № 38 890/18.12.2023 година срещу решение № 1598/15.12.2023 година на Окръжен съд Пловдив., постановено по в. гр. д. № 2397/2023 година в частта му, с която е уважен предявения срещу него от Г. Н. Т. иск, като наред с това е поискало спирането на предварителното изпълнение на решението в осъдителната му част. Към молбата за спиране е приложена вноска бележка от 18.12.2023 година за внесена гаранция от 55 786.66 лева. Предвид на това с определение № 4227/21.12.2023 година, постановено по ч. гр. д. № 5383/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. искането за спиране е било уважено. Впоследствие с решение № 410/03.07.2025 година, постановено по гр. д. № 1686/2024 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. обжалваното решение № 1598/15.12.2023 година на Окръжен съд Пловдив., постановено по в. гр. д. № 2397/2023 година е отменено в частта, с която е уважен предявеният от Г. Н. Т. срещу „Х.-91 П. с-ие“ СД [населено място] иск по чл. 200 от КТ, за разликата над 20 000.00 лева до 48 000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 01.02.2021 година, като искът в тази му част е бил отхвърлен. В останалата обжалвана от „Х.-91-П. с-ие“ СД [населено място] въззивното решение е било потвърдено. Същото е било потвърдено и в обжалваната от Г. Н. Т. част, с която искът й е бил отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер. Съгласно чл. 282, ал. 5 от ГПК в случаите когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, както е в настоящия случай, обезпечението се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството по делото бъде прекратено, което в случая е налице за част от вземането. Смисълът на обезпечението по чл. 282, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ГПК е да гарантира, че ако касационното производство бъде прекратено, обжалваното въззивно решение не бъде допуснато до касационно обжалване или пък бъде потвърдено изпълнението му няма да бъде осуетено от допуснатото спиране по изпълнението му по чл.282 от ГПК. С оглед на това върху това обезпечение може да бъде насочено принудително изпълнение от кредитора за признатите с влязлото в сила решение вземания или тя подлежи на връщане на длъжника, ако задължението бъде реализирано чрез друг изпълнителен способ или бъде изпълнено доброволно. Касационният съд не разполага с възможността да се разпорежда, служебно или по искане на само на длъжника, внесената като обезпечение сума да бъде заплащана, като изпълнение на задължението по осъдителното съдебно решение. Както се посочи той може да възстанови тази сума на длъжника, ако той представи доказателства за това, че е изпълнил задължението си или може да нареди превод на сумата по сметка на кредитора по образуваното производство по принудително изпълнение по искане на съдебния изпълнител. Наред с това касационният съд може, при наличието на изрично съгласие на страните, да преведе сумата по образуваното по молба на кредитора изпълнително производство, който превод ще има силата на плащане за погасяване на задължението. В случая молбата за освобождаване на гаранцията е подадена от „Х.-91-П. с-ие“ СД [населено място] съвместно с Г. Н. Т., като е направено съвместно изявление, че Т. е удовлетворена за присъденото й вземане от трудовата злополука, осъществена на 01.02.2021 година, като същата не възразява срещу освобождаването на гаранцията. Към молбата е приложено сключено на 11.07.2025 година споразумение между дружеството и Т. споразумение, с което страните се съгласяват, че към тази дата задълженията на дружеството са в размер на 30 614.31 лева, включващи и натрупаната до момента лихва за забава върху главницата от 20 000.00 лева. Същевременно Т. дължала на „Х.-91-П. с-ие“ СД [населено място] сумата от 15 663.20 лева разноски по делата. С оглед на това след извършено прихващане между двете суми дружеството оставало задължено за сумата от 14 951.11 лева, която трябвало да се преведе по сметка на Т. в еднодневен срок от сключването на споразумението. Това е било направено видно от приложеното към молбата платежно нареждане от 11.07.2025 година. Поради това с подадената молба вх. № 13 197/14.07.2024 година Г. Н. Т. е заявила, че не възразява срещу връщането та внесената по ч. гр. д. № 5383/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. гаранция. С оглед на това е отпаднало основанието за задържането на внесената с вносна бележка от 18.12.2023 година гаранция и същата следва да бъде освободена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение