Решение № 649 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1909/2025 г.

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ц. Г. чрез пълномощника му адвокат Д. М., срещу решение № 259 от 15.01.2025 г. по в. гр. д. № 12220/2023 г на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20100258 от 12.08.2023 г. по гр. д. № 10514/2021 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от П. Ц. Г. против С. П. К. иск по чл. 34 ЗС за делба на самостоятелен обект идентификатор ***** - апартамент № 4, находящ се в [населено място],[жк], Б., [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с площ 56,48 кв. м., ведно със зимнично помещение. С. П. К., чрез пълномощника си адвокат А. Л., оспорва касационната жалба. С определение № 1785 от 3.04.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с цел преценка дали по въпроса „ какви действия на съсобственика сочат, че той е престанал да държи чуждите идеални части и е започнал да ги владее за себе си с намерение да ги свои, кои са действията, които могат да се квалифицират като довеждане до знанието /манифестиране/ на промяната на държането във владение в отношенията между съсобствениците, респ. действията, с които единият собственик отрича правото на собственост на другия, в т. ч. значението на периода, в който за единият от съсобствениците е налице правна забрана да доближава имота “ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 195 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. ІІ г. о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г., решение № 171 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 1095/2023 г. ІІ г. о. и по въпроса „за задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка събраните доказателства“ – на практиката на ВКС по решение № 50250 от 17.01.2023 г. по гр. д. № 667/2022 г., ІV г. о., решение № 548 от 6.12.2010 г. по гр. д. № 1119/2009 т., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г., І г. о. на ВКС. Данните по делото са следните: Въззивният съд е приел за установено, че процесният апартамент е придобит от страните по делото при равни права от по 1/2 ид. ч. чрез договор за покупко-продажба от 10.12.2002 г., обективиран в нотариален акт № 30, том VI, дело № 917/2002 г. на нотариус с рег. № *. Страните били във фактическо съжителство и се установили в имота. Ищецът го е напуснал около началото на 2009 г., поради установена интимна връзка с друга жена. В края на месец октомври (28 – 29-ти) 2010 г. ищецът посетил процесния апартамент и установил, че ответницата е сменила патрона на бравата, след което между двамата, в присъствието на сина на ищцата, избухнал скандал, идвала полиция и ищецът напуснал апартамента, а ответницата пребивавала за кратко при майка си. На 5.11.2010 г. по гр. д. № 13463/2010 г. на СРС, е издадена заповед за незабавна защита, с която П. Г. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ищцата и детето, като му е забранено да се приближава на повече от 100 метра от процесния апартамент № 4. От този момент ищецът нямал достъп до апартамента, тъй като бравата била сменена. При така възприетите факти Софийски градски съд е направил извод, че ответницата е превърнала държането на чуждата 1/2 идеална част във владение в края на м. октомври 2010 г., когато е манифестирала на ищеца недвусмислено намерението си да свои цялата съсобствена вещ, като сменила патрона на входната врата, с което е препятствала достъпа на ищеца до имота. Тези действия по явен и недвусмислен начин отричат владението на другия съсобственик и манифестират намерението на ответницата да свои чуждата идеална част. В подкрепа на този извод са и показанията на св. И. (брат на ищеца), съгласно които ответницата е „кроила нещо“ и е имала за цел да ограничи достъпа на брат му до имота, като му забрани да го доближава и ползва. Заповедта за незабавна защита по ЗЗДН е издадена на 5.11.2010 г. след като ищецът е бил напуснал имота по повод избухнал скандал при негов опит да влезе в имота след като бравата е била сменена. Давността е започнала да тече в края на месец октомври 2010 г. и е изтекла към момента на предявяване на иска. По основанието за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: Константно е тълкуването в практиката на ВКС, включително и в посочените от касатора решения, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. По основанието за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос: С Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС (и посочената от касатора каузална практика на ВКС) е разяснено, че съсобственик, който претендира, че е превърнал държането на чуждите идеални части във владение с едностранни действия,трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си, като в мотивите е посочено, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици и трябва да са доведени до тяхно знание. Съсобственикът може да упражнява правата си в съсобствеността (включително и владението като част от правомощията, произтичащи от вещното право на собственост) чрез лично служене с имота или чрез друго лице, включително и друг съсобственик, който е техен държател (щом фактическата власт е установена на основание, което не отрича вещните права на другия съсобственик). Следователно действията по промяна в намерението и завладяването целия имот (вербални или конклудентни) следва да бъдат конкретни по отричане вещните права на останалите съсобственици (включващи и правомощието владение като част от субективното им вещно право) и да са доведени до знанието им. Ако такива действия са извършени, то е започнала да тече придобивна давност. Издаването на заповед по ЗЗДН срещу съсобственика, чиито права са завладени, препятства само фактическото ползване на имота, но не и възможността да защити вещното си право чрез предявяване на иск за собственост или иск за делба, поради което това обстоятелство е неотносимо при преценка тече ли придобивна давност. Преустановяване на достъпа до имота на съсобственика, чиито права се претендира, че са завладени, може да демонстрира завладяване на тези права само ако това действие може еднозначно да се свърже с оспорване на вещните права на съсобственика. По касационната жалба: С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, основателни са доводите на касаторът, че въззивното решение е постановено при необсъждане на всички доводи на ищеца във въззивната му жалба и в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че със смяната на бравата на процесния апартамент, с което ищецът е лишен от достъп до него, ответницата е демонстрирала промяната в намерението, с което упражнява фактическата власт върху неговата идеална част и я е завладяла, поради което придобивната давност е започнала да тече от края на месец октомври 2010 г. Този извод е направен при необсъждане доводите на ищеца, че ответницата никога не е отричала вещните му права, напускането от негова страна на апартамента е станало, поради лични причини и връзката му с друга жена и след издаването на заповедта по ЗЗДН ищецът не е посещавал имота и ответницата не е отблъсквала владението му. Направен е и в нарушение на материалния закон, доколкото поведението (вербално или с конклудентни действия) чрез което се демонстрира промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт и завладяването на правата на съсобственика, следва да е насочено към отричане на вещните му права. В случая по делото е безспорно установено и не се оспорва във касационната жалба и в отговора на касационната жалба, че ищецът е напуснал процесния имот в началото на 2009 г. след установена връзка с друга жена, че ответницата сменила бравата на апартамента и че след скандал при опит на ищеца да влезе в имота в края на октомври 2010 г. е издадена заповед по ЗЗДН и след този момент същия не е посещавал апартамента, нито е установено да е контактувал с ответницата, която останала да живее в съсобствения имот. Преустановяването на достъпа до съсобствен имот и знанието на съсобственика за това обстоятелство може да демонстрира завладяване на правата му в съсобствеността само ако ясно е демонстрирано, че това действие е свързано с отричане на вещните му права, вкл. и правото му на владение. В настоящия случай не може да се направи еднозначен извод, че преустановяване достъпа на ищеца до апартамента е именно поради отричане на вещното му право. Скандалът между страните е в края на октомври 2010 г. при опит на ищеца да влезе в апартамента, когато е разбрал за сменената брава. Това е станало в момент, когато отношенията са били влошени, ответницата се сърдела и между двамата имало разправии. Нито един от свидетелите не свързва смяната на бравата през 2010 г. с оспорване вещните права на ищеца или с евентуалната уговорка между страните, за която споделяла ответницата, че ако единия напусне имота, той остава за другия. Възможността действията на ответницата по преустановяване достъпа до апартамента да е свързана с междуличностните отношения между страните в периода на прекратяване на фактическото им съжителство, поради установена от ищеца връзка с друга жена, означава, че не е проведено главно доказване, че с това действие е демонстрирано завладяване правата на съсобственика, а следователно не може да се приеме, че за ответницата е текла придобивна давност по отношение на притежаваната от ищеца 1/2 ид. ч. от процесния имот. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне съдебна делба на процесния апартамент. По заявеното от ищеца искане по чл. 344, ал. 2 ГПК следва до приключване на делбеното производство ползването на процесния имот да се предостави на С. П. К., която следва да бъде осъдена за заплаща на ищеца обезщетение срещу ползването на неговите права от 1/2 ид. ч. в размер на сумата 162.34 евро (половината от средния месечен наем за апартамента според заключението на съдебно-оценителната експертиза). С оглед изхода на настоящото производство С. П. К. следва да възстанови на П. Ц. Г. направените във въззивното и касационното производство разноски в размер на 2689.24 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение