Определение № 199 от 16.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 4171/2013 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], с която същият моли да се измени решение №215 от 29.04.2015г. по т.д. №4171/2013г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., поправено с решение №65/01.03.2016г. по същото дело, в частта за разноските, като вместо 1810,37 лева му бъде присъдена сумата от 3950,13 лв., направени разноски за първата и за въззивната инстанция. Поддържа,че е налице грешка при изчислението на дължимите разноски, като посоченият в мотивите размер на разноските, които се дължат на ищеца за първата и въззивната инстанция - 1810,37 лева, е неправилно определен. Ответникът Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията оспорва молбата като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК, като са спазени изискванията на чл.80 от ГПК – страната, която иска изменението, е представила списък на направените разноски в касационното производство. Молбата е основателна. Производството е образувано по предявени от [фирма], [населено място], срещу Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 30 463,32 лева и чл.92 от ЗЗД за сумата 24 512,30 лева. С решение №3782 от 30.05.2012г. по гр. д. №14044/2010г. на Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 30 463,32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2010г. до окончателното плащане, както и на основание чл.92 от ЗЗД сумата от 885,32 лева, като искът по чл.92 от ЗЗД е отхвърлен до пълния предявен размер. С решение №1249/18.06.2013г. по в. т. д. №3833/2012г. Софийски апелативен съд, 6-ти състав, е отменил решение №3782 от 30.05.2012г. по гр. д. №14044/2010г. на Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.92 от ЗЗД и вместо това е уважил иска до пълния предявен размер от 24 512,30 лева. В останалата част първонстанционното решение е било потвърдено от САС. С решението от 29.04.2015г. по т. д. №4171/2013г., поправено с решение №65/01.03.2016г. по същото дело, ВКС на РБ е отменил решение №1249/18.06.2013г. по в. т. д. №3833/2012г. на Софийски апелативен съд, 6-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение №3782 от 30.05.2012г. по гр. д. №14044/2010г. на Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, в частта, с която Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 30 463,32 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.12.2010г. до окончателното плащане, както и в частта, с която на [фирма], [населено място], са присъдени разноски за разликата над 1810,37 лева, като вместо това е отхвърлил предявения от [фирма], [населено място], срещу Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 30 463,32 лева, съставляваща обезщетение за ползване без основание на четири ателиета- ателие № 51, ателие № 52, ателие № 53 и ателие № 54, находящи се във ведомствен жилищен блок №53, ж.к.,,Изгрев”, кв.9, парцел 1 местността ,,Д.” по плана на [населено място], за периода от 20.02.2008г. до 03.11.2009г., като неоснователен. В частта, с която е уважен искът по чл.92 от ЗЗД до пълния предявен размер, решението на САС не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. При този изход спора на ищеца се дължат 24 512,30/54 975,62 от всички направени в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 4 799,03 лева /2199,03 лева държавна такса, 2400 лева адвокатско възнаграждение и 200 лева възнаграждение за вещо лице/. Така определена дължимата сума възлиза на 2139,77 лева. По отношение на направените във въззивното производство разноски: Тъй като подадената от ищеца въззивна жалба е уважена изцяло, размерът на заплатената от него държавна такса за въззивното производство – 472,54 лева, следва да му бъде присъден изцяло. Разноските за адвокатско възнаграждение му се дължат в съотношение 24 512,30/54 975,62, тъй като възнаграждението е уговорено и заплатено за защита по двата предявени иска и дължимият размер на разноските е в съотношение на уважената част от исковете /24 512,30 лева/, спрямо пълния им предявен размер /54 975,62 лева/. Определен по посочения начин дължимият на ищеца размер на разноските за въззивната инстанция възлиза на 1810,17 лева. Неоснователни са възраженията на ответника Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че липсват доказателства уговореният размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца за първоинстанционното производство да е действително заплатен. Видно от представения договор за правна защита и съдействие уговореният хонорар на адвокат Д. от 2400 лева е заплатен изцяло в брой. Съгласно ТР №6 от 06.11.2012г. по т.д.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната го е заплатила в брой, като в договора за правна защита и съдействие следва да бъде вписан начина на плащане. Когато е посочено, че то е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - вписването в договора за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка. Поради това представеният по делото договор за правна защита и съдействие съставлява доказателство за реалното извършване на разходите за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е и искането на ответника по молбата размерът на дължимото адвокатско възнаграждение да бъде намален поради прекомерност. Съгласно р азпоредбата на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание за съответната инстанция. Макар изрично да не е записано в закона, следва да се приеме, че срокът за изразяване на възражението по чл. 78 ал.5 от ГПК съответства на срока за представяне на списък с разноските, което е условие за допустимостта на искането за изменение на решението в частта му за разноските в случаите, когато съдът е определил размерът им неправилно. Следователно възражението по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК може да бъде заявено най-късно до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Едва в този случай за съда, ще възникне необходимостта да се произнесе по искането за присъждане на разноски, както и за тяхната прекомерност, а несъобразяването на възражението от страна на съда би дало основание на заинтересованата страна да предизвика производството по чл. 248 ал.1 пр. второ от ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС на РБ - определение № 167 по ч.т.д. № 119/2012 г., І т.о., ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, която настоящият състав на ВКС изцяло споделя. В настоящата хипотеза нито в хода на първоинстанционното, нито на въззивното производство, ответникът по делото е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което направеното едва в касационното производство искане за намаляване на разноските поради прекомерност се явява преклудирано. Следователно общият размер на дължимите на ищеца разноски за първоинстанционното и въззивното производство възлиза на 3949,94 лева, а с решението от 29.04.2015г. по т. д. №4171/2013г. на ВКС на РБ, ТК, поправено с решение №65/01.03.2016г. по същото дело, е определен размер само от 1810,37 лева. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,