Определение № 92 от 13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1418/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 651/21.01.2016 г. от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Т., с искане за изменение на решение № 191 от 28.12.2015 г. по т. д. № 1 418/2015 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за разноските. Моли присъдените разноски в полза на [фирма] [населено място] в размер на 700 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, да бъдат намалени до минималния размер на адвокатските възнаграждения, определен в чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 300 лв. Ответната страна по молбата по чл. 248 ГПК – [фирма] [населено място] не е изразила становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: Производството по т. д. № 1 418/2015 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС е образувано по молба от [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 24.01.2014 г. по ч. гр. д. № 11/2015 г. на ОС [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на молителя против постановление за възлагане на недвижим имот от 02.12.2014 г. по изп. дело № 2014837040380 на ЧСИ П. Г. с район на действие ОС [населено място]. С решение № 191 от 28.12.2015 г. състав на ІІ т. о. на ВКС е оставил без уважение молбата по чл. 303 и сл. ГПК на [фирма] като неоснователна. С оглед изхода на спора, с последното са присъдени съдебни разноски в полза на [фирма] [населено място] в размер на 700 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. С отговора на молбата за отмяна (вх. № СД –05- 01-2 056/30.03.2015 г.) ответната страна - [фирма] [населено място] е поискала да й бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в размер на 700 лв. Към същия е представен договор за правна защита и съдействие № 449 684/27.03.2015 г., от който е видно, че дружеството е заплатило в брой адвокатски хонорар в размер 700 лв., който претендира да му бъде присъден и заплатен от молителя. В конкретния случай, договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Освен това, искането за присъждане за разноски е направено своевременно. С оглед изложеното, размера на материалния интерес по делото и като се вземе предвид крайния изход по спора, съобразно постановеното решение № 191 от 28.12.2015 г. по т. д. № 1 418/2015 г. по описа на ІІ ТО на ВКС не са налице основания за изменението на постановения съдебен акт в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК от [фирма] [населено място] е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, състав на ВКС, ІІ т.о.