Определение № 445 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3526/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба с вх.№ 8020 от 19.10.2020г.от Б. Д. Б. от [населено място] против определение № 271 от 5.10.2020г. по гр.д.№ 1366/2020г. на състав на ІІІ г.о. на ВКС. С него е оставена без разглеждане /поради просрочие/ молбата му за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№ 199/2017г. на Окръжен съд Кърджали. Счита така постановеният акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен и вместо това постановен друг, с който подадената молба да бъде уважена. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за допустима /подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията: Гр.д.№ 1366/2020г. е било образувано въз основана на подадена от настоящия частен жалбоподател молба за отмяна, обоснована с две основания по чл.303 ГПК. Първото е: по т.1- наличие на нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, каквито са посочени – определение по гр.д.№ 4336/2018г.на ІV г.о. на ВКС и постановление на АСП от 20.01.2020г. по пр.пр.№ 14/2020г., с което е оставена без уважение жалба, подадена от Б. Б. срещу постановление на СП от 20.12.2019г. за отказ за образуване на производство по пр.№ 264/2019г.на СП. Второто основание е по т.2- по надлежен съдебен ред е установено престъпно действие на страната, във връзка с решаване на делото. С обжалваното определение, съставът на ВКС е приел подадената молба за отмяна за просрочена и на двете посочени в нея основания поради това, че представеното определение на ВКС е поставено на 4.02.2019г., на която дата молителят, който е бил страна по делото, по което то е постановено е могъл да се снабди с него. Броен от посочената дата, преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК е изтекъл на 4.05.2019г., а молбата за отмяна е подадена на 19.10.2020г. Постановлението на АСП е връчено на молителя на 22.01.2020г. /видно от отговора, постъпил във ВКС от АСП след изискване на информация/. Към датата на подаване на молбата за отмяна, срокът за представяне на това постановление е изтекъл, без значение дали ще намери приложение чл.305, ал.1 т.1 или чл.305, ал.1, т.2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира този извод за правилен. Преценката за допустимост, която съдът извършва служебно, винаги предхожда тази по основателността, като в производствата за отмяна, съгласно нормата на чл.307 ГПК тя е и задължителна. Съгласно цитираната норма, молбата за отмяна може да бъде разгледана по същество само, ако след проверката, която се извършва в закрито заседание, съдебният състав прецени, че тя е допустима. Съгласно т.9 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС - депозирането на молбата за отмяна в срока по чл.305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Пропускането на срока прави молбата процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Когато сезиращата молба за отмяна е подадена, след като са изтекли сроковете по чл.305 ГПК /за съответното основание по чл.303, ал.1 ГПК/, както е в конкретния случай, тя е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ВКС. Правилен е и вторият изразен от състава довод, че посоченото от молителя постановление не може да обоснове твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК и позоваването на същото е ненадлежно. /Постановлението за отказ за образуване на производство не е акт, годен да установи, че по надлежен съдебен ред е установено престъпно действие на страна, във връзка с решаване на делото/. Съгласно изложените мотиви към т.10 от цитираното Тълкувателно решение по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение”, обуславя допустимостта на иска и рефлектира върху редовността на подадената молба, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна и за нея Върховният касационен съд следи служебно. Неоснователни са изложените в частната жалба доводи, че молителят не е могъл да се снабди с представеното от него определение по гр.д.№ 4336/2018г.на ІV г.о. по-рано, защото не е получил съобщение за същото. Като страна по делото, той е знаел кога съдът следва да се произнесе, а и е имал интерес да следи за постановяване на окончателния акт. Фактът, че на страните не се изпраща препис от окончателен съдебен акт, не може да е оправдание за неспазване на установен от закона срок, когато неспазването е в резултат от непроявена от заинтересованата страна активност в защита на собствен интерес. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение