Решение № 1495 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2015 г.

Решение № 1495 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12455/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Георгиев Каменов от гр. Плевен против решение № 6989/11.06.2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 14869/2014 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна министър на вътрешните работи оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваната заповед за временно отстраняване от длъжност на държавен служител в ОДМВР - Плевен е законосъобразна - издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Йордан Георгиев Каменов срещу заповед № 8121К-1942/23.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗМВР е временно отстранен от длъжността директор I степен на ОДМВР-Плевен и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта до отпадане на основанията за отстраняване или до назначаването му на длъжност, която не изисква разрешение за достъп до класифицирана информация. Не се спори между страните, че Йордан Каменов е държавен служител в МВР, като е заемал длъжността "директор I степен" в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ Плевен и е имал разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво "строго секретно", което е отнето на 19.09.2014 г. от директора на Главна дирекция Криминална полиция /ГДКП/. С решение № 76-II/23.10.2014 г. на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията на основание чл. 66 ЗЗКИ е потвърдено издаденото от ГДКП-МВР отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация на Каменов. Така установените по делото фактически обстоятелства обосновават приетия от съда правен извод. Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 4, вр. чл. 158, т. 1 ЗМВР. Неоснователен е доводът нарушение на материалния закон с оглед връчване на заповедта по време на ползване на отпуск за временна работоспособност. Със заповед № 1351/14.11.2014 г. на директора на ОДМВР Кърджали служителят е преназначен на изпълнителска длъжност полицейски инспектор V степен /Териториална полиция/ в група "Охранителна полиция" на РУП-Крумовград при ОДМВР-Кърджали. Правилно и в съответствие с материалния закон тричленният състав на ВАС приема, че в ЗМВР липсва забрана за преназначаване по време на ползване на отпуск, каквато забрана съществува при прекратяване на служебното правоотношение /арг. чл. 229 ЗМВР/. Изложените в обжалваното решение фактически и правни съображения са обосновани от събраните по делото доказателства и подкрепят извод за неоснователност на жалбата. Решението не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят по своевременно направеното искане в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт и до размер на минималното адвокатско възнаграждение- чл. 143, ал. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,