Решение № 6950 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и допълнителна такава на ищеца В. Т. Т. срещу решение № 5415/16.06.2025г. по адм. д. № 1467/2024 г. на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се оспорва първоинстанционният съдебен акт като краен резултат, без да се навеждат доводи за допуснати в него слабости, свързани с установените факти. По скоро се навеждат доводи за несъгласие с правните изводи на съдебния състав, свързани с разгледания от страна на първоинстанционния съд въпрос за негативните емоции, причинени на същото лице след опасение за възможна злоупотреба с личните й данни от страна на длъжностни лица в администрацията, както й за несъответствие на установените факти и крайното заключение на съдебния състав за неоснователност на исковата претенция. Желае оспореното съдебно решение да бъде отменено, като бъде постановен съдебен акт уважаващ изцяло исковата й претенция. Ответната страна Община Съединение не взема становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в о.с.з. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Според становището му, при разглеждане на делото в първата инстанция не са били допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, решението е преценено като обосновано и правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Предмет на разглеждане пред Административен съд – Пловдив е бил предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, чийто предмет след извършени уточнения първоинстанционният съд с Определение № 10148/21.11.2024 г., е докладвал като такъв, предявен от В. Т. Т. против Община Съединение за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за претърпени неимуществени вреди, за които се твърди, да са причинени от оттеглен административен акт – АУЗД № 915-1/21.11.2017 г., издаден от специалист в Дирекция АПИОФМПМТС при Община Съединение. В исковата молба са изложени твърдения, че вредите са търпени в периода от 21.11.2017 г. до 13.12.2023 г. и се изразяват в страх, несигурност, объркване, притеснения относно личните интереси и личния живот, свързани с издаването и съществуването на оспорения административен акт, както и такива, свързани с личната и служебната й кореспонденция и от опасения за възможно разпространение на неверни факти и злоупотреба с лични данни. Претендирана е и законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба (20.01.2025г.). Ответникът – Община Съединение, чрез процесуален представител, е оспорил исковата претенция. В становището си е изложил позиция, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, а АУЗД е бил оттеглен след направено възражение за изтекла погасителна давност, която е била призната от административния орган. Поддържано е, че актът е бил законосъобразен, поради което искът е неоснователен и недоказан. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че пред Административен съд – Пловдив е било образувано адм. д. № 2098/2023 г. по жалба на В. Т. срещу АУЗД № 915-1/21.11.2017 г. на специалист в дирекция АПИОФМПМТС, потвърден с Решение № 2/25.07.2023 г. на Д0иректора на същата Дирекция. В хода на това производство е постъпила молба от директора на дирекция АПИОФМПМТС, с която е заявено оттегляне на оспорения административен акт на основание чл. 156 АПК. След дадени от съда указания е постъпило и изрично изявление от издателя на АУЗД, с което е извършено оттегляне на акта. В проведеното на 13.12.2023 г. съдебно заседание В. Т. е заявила съгласие с оттеглянето на акта на основание чл.156, ал.2 АПК, което е довело до прекратяване на производството по делото. Именно оспореният и оттеглен административен акт се твърди да е причинил на ищцата твърдените негативни емоции, чиято компенсация се търси. За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото са били събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Г. П.. Свидетелят е заявил, че познава ищцата от 2012 г. във връзка с организирани семинари и културни събития. По негови данни, в периода 2017 г. – 2023 г. Т. е споделяла за притеснения и страдания, свързани с издаден от Община Съединение акт за данъци, който впоследствие е бил оттеглен. Свидетелят е посочил, че ищцата е изразявала опасения от злоупотреба с личните ѝ данни и възможни последици за имотите ѝ и за дейността на дружества, организиращи събития. Посочил е още, че е възприел състояние на тревожност и притеснение у Т., породено от недоверието ѝ към служители на общинската администрация, с които преди това е работила и на които е имала доверие. Според свидетеля тя е свързвала преживените негативни емоции с издадения АУЗД и с опасенията от неправомерно използване на лични данни. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е изложил съображения относно процесуалната допустимост на иска, като е приел, че АУЗД № 915-1/21.11.2017 г. е бил оттеглен в хода на съдебното производство по адм. д. № 2098/2023 г., поради което искът е допустим по смисъла на чл. 204, ал. 3 АПК. Съдът е обсъдил обстоятелствата около издаването и последващото оттегляне на АУЗД, включително това, че с Решение № 2/25.07.2023 г. директорът на дирекция АПИОФМПМТС е потвърдил оспорения АУЗД, но едновременно с това е разпоредил отписване на задълженията на Т. като погасени по давност. В мотивите е обсъдено и обстоятелството, че по делото са били представени доказателства относно компетентността на органа, издал АУЗД, включително Заповед № РД-1011/05.10.2017 г. на кмета на Община Съединение и документи относно служебното правоотношение на издателя на акта, но не и цялата административна преписка по издаването на АУЗД. В тази връзка съдът е отбелязал липсата на доказателства относно фактическите и правните основания за издаване на акта, и след като е взел предвид, че тежестта на доказване на неговата законосъобразност лежи върху неговия издател, е достигнал до извод за неговата незаконосъобразност. По отношение на твърдените като причинени на ищеца вреди съдът е изложил съображения за това, че недоказано е останало както преживяването на подобни емоции от страна на ищцата в сочения период, така и наличието на пряка причинноследствена връзка на евентуални такива с оттегления административен акт. Отбелязана е липсата на каквито и да било писмени доказателства, удостоверяващи влошеното й здравословно състояние през целия исков период, което да надхвърля обичайните притеснения и тревоги от съществуването му. Последните съдът е възприел като допустими да бъдат доказани със свидетелски показания, но е счел за недоказани, поради липсата на каквито и да е доказателства за извършена злоупотреба с личните й данни от дл. лица при Общината по повод постановения АУЗД, респ. извършено разпространение на неверни факти и твърдения. С крайния си съдебен акт Административен съд – Пловдив е отхвърлил предявения иск за обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, претендирани като настъпили вследствие на оттегления АУЗД № 915-1/21.11.2017 г., както и акцесорната претенция за законна лихва. С решението В. Т. Т. е била осъдена да заплати на Община Съединение сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Такапостановеното решение е правилно, макар и по мотиви, частично отличаващи се от тези, изложени от страна на първоинстанционния съд. На първо място следва да бъде отчетено обстоятелството, че двете страни не спорят относно обстоятелството, че спрямо ищцата е бил постановен акт за установяване на задължения по декларация №915-1/21.11.2017г., с който в нейна тежест като собственик на недвижими имоти на територията на община Съединение били определени такси за битови отпадъци за периода 2011г. – 2017г. Липсва спор и относно това, че с изрично волеизявление на длъжностното лице, постановило този акт, същият е бил оттеглен, след като първоначално е бил потвърден с Решение №2/25.07.2023г. на Директора на Дирекция „АПИОФМПМТС“ при Община Съединение и по този повод оспорен пред АС-Пловдив, къде е било образувано а.д. №2098/2023г. по описа на съда, прекратено по-късно с протоколно определение от 13.12.2023г., след оттегляне на въпросния АУЗД. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.203, ал.3 АПК Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. По тази причина исковата претенция в предявения вид е била допустима за разглеждане, до какъвто извод правилно е достигнал съдебният състав. Спорът, развил се между страните по този иск е за това налице ли са доказани неимуществени вреди и налице ли е пряка причинноследствена връзка при доказано наличие на такива и съответния противоправен административен акт. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, естественонастъпваща и неизбежна последица от вредоносния факт. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправната дейност. Правилен е изводът на съда, че в случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки по ЗОДОВ касателно тази искова претенция – незаконосъобразен административен акт на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Безспорно е по делото наличието на оттеглен административен акт и последващ, прогласен за нищожен. За да отхвърли изцяло исковата претенция първоинстанционният съд е обсъдил подробно твърденията на ищцата, на които се основава предявеният иск, както и констатираните обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства. При стореното, спрямо установените фактически положения, релевантни за спора, е била извършена правилна преценка по приложението на материалния закон. В обсъжданата част съдът правилно е установил фактите по делото, а именно обоснованото и законосъобразно издаване на постановения и оспорен, а по-късно оттеглен АУЗД, като е достигнал и до надлежно обосновани правни изводи, за незаконосъобразност на оттегления административен акт, доколкото по делото не е била представена от страна на ответника пълната административна преписка, свързана с издаването на този документ. Правилно е заключено и това, че недоказано по делото е останало обстоятелството, оттегленият акт да е причинил негативни емоции, представляващи по естеството си неимуществени вреди от вида на претендираните и то точно в конкретния исков период, Това не се дължи обаче, на обстоятелството, че недоказана е останала, както твърдяна като извършена злоупотребата на длъжностни лица по повод издадения АУЗД, така и такава с лични данни, или допуснато разпространение на неверни факти и твърдения за личността й, до каквито изводи е достигнал първостепенния съд, доколкото в самата обстоятелствена част на уточнената искова молба, както и в доклада на иска не се претендира подобно настъпване, а само дискомфорт, притеснения и страх от евентуалното настъпване на подобни последици. Посочените страхове и притеснения, обаче, правилно са били възприети също за недоказани от първоинстанционния съд, доколкото ангажирания свидетел сочи да е техен очевидец в кратък времеви период, касаещ единствено началото на исковия такъв по настоящия спор, но все така неконкретизиран относно продължителността си. По-съществено според настоящата инстанция обаче е това, че посочените страхове и притеснения на отговарят на критериите по чл.4 ЗОДОВ, да се явяват "пряка и непосредствена" вреда от постановения и съществувал в правния мир преди отттеглянето му административен акт. Нито злоупотребата нито разпространението на неверни факти от длъжностни лица следват закономерно като резултат от постановяване на кой да е административен акт, за да са били обосновани и неизбежни страховете и притесненията на ищцата, че би могла да стане жертва на подобни обстоятелства. В този смисъл липсва безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която да съществува между подобен неоправдан страх и притеснения, и незаконосъобразния характер на оттегления административен акт. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че претендираните негативни емоции, макар да се сочи, че са с общ интензитет над минималния, напрактика не са причинени от самото действие на оттегления акт, а от необосновани страхове и притеснения на ищцата, надхвърлящи неизбежноследващите издаването на акта негативни емоции. А за последните разпитаният свидетел не представя преки и конкретни показания. На фона на тези констатации изглежда житейски необосновано и самото поведение на касатора през исковия период. Ако е вярно твърдението й, че през цялото време е знаела за оттегления по-късно АУЗД, същата е могла да го оспори в по-кратък срок, за да прекрати, респ. облекчи по-бързо твърдените като преживени терзания. При съвкупна преценка на горните обстоятелства съдебният състав намира изводите на първоинстанционния съд за недоказаност наличието на две от кумулативно изискуемите три предпоставки, необходими за уважаване на исковата претенция, за правилни и обосновани. В този случай при отхвърляне на главния иск, правилно отхвърлен е бил и акцесорният за претендираната лихва. Горните изводи обосновават правилността на оспореното решение и са основание за оставянето му в сила. При този изход на спора разноски се дължат в полза на ответната страна, но предвид липсата на претенция за подобни, съдебният състав не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,