Определение № 7218 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6371/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. К. Д. срещу определение №12608/10.04.2025 г., постановено по адм.д.1628/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, поради което иска да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и направените разноски за държавна такса. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски за настоящата инстанция. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №12608/10.04.2025 г., постановено по адм.д.1628/2025 г. по описа на АССГ е отхвърлено искането на К. К. Д. за изменение в частта относно разноските на определение №5611818.02.2025 г., постановено по същото дело. Административният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК, при която не се дължат разноски в полза на жалбоподателя. Изложени са и допълнителни съображения с позоваване на съдебна практика, съдържаща принципно тълкуване относно отговорността за разноски. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. С влязло в сила определение №5611818.02.2025 г., постановено по адм. д. 1628/2025 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата на К. Д. против мълчалив отказ на кмета на Столична община-Район „Нови Искър“ и е прекратено производството по делото. Основанието, на което е прекратено съдебното производство (чл. 159, т. 4 от АПК) не предполага присъждане на разноски в полза на жалбоподателя както на основание чл. 143 от АПК, така и по чл. 78 от ГПК. По отношение доводите на частната жалбоподателка за правното значение на извънпроцесуалното поведение на ответната страна по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че за определяне отговорността за разноски трябва да бъде съобразено поведението на всяка от страните по делото, но само в предвидените от закона случаи. В хипотезата, при която е оставена без разглеждане жалбата на К. Д. и е прекратено производството по делото за нея не е възникнало право да й бъдат възстановени разноските. Съгласно чл. 143 от АПК жалбоподателят има право на разноски при прекратяване на делото само в случаите, когато причината за това е оттегляне на оспорения от него административен акт. Правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК регламентира хипотеза, при която ответникът има право на разноски, поради което К. Д. не е в положение да се ползва от него. Настоящият съдебен състав споделя изцяло и допълнителните мотиви на първата инстанция относно принципното тълкуване на основанията за възлагане на съдебни разноски по спорове, по които е приложим Закона за достъп до обществена информация, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АКП във връзка с чл. 236 от АПК, не се налага да бъдат обсъждани за опровергаване на цитираната в частната жалба съдебна практика. По изложените съображения атакуваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. При липсата на претенции за разноски и с оглед характера на настоящото производство, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение