Определение № 50025 от 06.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1039/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 предл. първо вр. с ал. 1 т. 2 вр. с чл. 248 ал. 3 пр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на И. В. В. против определение № 284/03.02.2022 г. по гр.д.№ 1294/2021г. на Софийски апелативен съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на страната, за изменение на постановеното въззивно решение, в частта относно дължими й разноски за първоинстанционното и въззивното производства и относно дължими на ответника разноски за първоинстанционното производство, с оглед промяната в правния резултат. Жалбоподателят обосновава допълнително дължими му 342,80 лева, над присъдените му 547,20 лева - разноски за първоинстанционното производство, както и допълнително дължими му 285,38 лева, над присъдените му 604,62 лева - разноски за въззивното производство. Твърди, че коригирайки дължими на ответника разноски за първоинстанционното производство, с оглед допълнително частично отхвърляне на иска във въззивна инстанция, въззивният съд неправилно не е съобразил своевременно направеното от ищеца в първоинстанционното производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Излагайки съображения относно фактическата и правна сложност на спора, жалбоподателят намира за дължимо на ответника възнаграждение в размер от 1044 лева, вместо присъдените 1 396,81 лева. Ответната страна - ЗД „Бул Инс „ АД – не е депозирала отговор на частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: Ищецът И. В. е предявил иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, като е представляван от адв. С., при условията на чл. 38 ал.2 вр. с ал. 1 т. 2 ЗАдв.. С първоинстанционното решение искът му е уважен за 26 000 лева, като ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на адв.С. възнаграждение за процесуално представителство, в размер на 1 244, 10 лева. Ищецът, съобразно отхвърлена част от претенцията, е осъден да възмезди на ЗД“Бул Инс„ АД разноски, в общ размер от 310,18 лева, пропорционално на отхвърлената част от иска, от понесени разходи от адвокатско възнаграждение – 2 076 лева, депозит за експертиза - 250 лева и депозит за разпит на свидетел – 60 лева. Първоинстанционното решение е обжалвано от всяка от страните, съответно: от ищеца - в частта, в която е отхвърлен иска му, за разликата над 26 000 лева и до претендираните 30 000 лева, а от ответника - в уважената част, за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лева. С въззивното решение частично е отменено и частично потвърдено първоинстанционното и като краен резултат искът на И. В. е уважен за 12 000 лева и отхвърлен за разликата до претендираните 30 000 лева. С въззивното решение, предвид промяната в правния резултат, е отменено първоинстанционното решение за присъдени в полза на ищеца разноски над сумата от 547,20 лева, ЗД „Бул Инс„ АД е осъдено да заплати на адв.С. възнаграждение за процесуално представителство във въззивна инстанция, в размер на 604, 62 лева, а И. В. е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс„АД допълнително разноски за първоинстанционното производство от 1086,63 лева или общия размер на присъдените на ответника разноски за първа инстанция възлиза на 1396,81 лева / 310,18 + 1086,63 /, в това число адвокатско възнаграждение, депозит за експертиза и депозит за разпит на свидетел. С молба, по реда на чл. 248 ГПК, И. В. е поискал изменение на въззивното решение в частта по разпределение отговорността за разноски в първа и въззивна инстанции, съгласно изложеното в пар. първи по-горе. Искането е оставено без уважение с тук атакуваното определение. Частната жалба е частично основателна по следните съображения: Правилно е съображението на въззивния съд за неприложимост на поддържания от ищеца начин на определяне на дължимо адвокатско възнаграждение, при частично уважаване на иска, с позоваване на определение по ч.т.д.№ 338/2021 г. на І т.о. на ВКС, вместо определянето му по съразмерност – пропорционално на уважената част от иска, спрямо припадащия се според цената му минимален размер на дължимото според Наредбата / предвид присъждането му по чл. 38 ал. 2 ЗАдв. / адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / насетне сочена като Наредбата /, спрямо цената на иска – 30 000 лева – е дължимо минимално адвокатско възнаграждение от 1 430 лева / 830 + 3 % от 20 000 /. Пропорционално на уважената част от иска - 12 000 лева – припадащото се по съразмерност адвокатско възнаграждение възлиза на 572 лева, при присъдено / след частичната отмяна на първоинстанционното решение в тази му част / - 547,20 лева. Следователно, в тази й част, частната жалба е частично основателна, за допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, в размер на 24, 80 лева. Неоснователна е частната жалба за изменение на въззивното решение относно дължимо на процесуалния представител на ищеца възнаграждение във въззивна инстанция, до общия размер от 890 лева или за допълнителни 285,38 лева, над присъдените 604,62 лева. Въззивната жалба на И. В. е оставена без уважение, но предвид частично отхвърляне жалбата на ответника се дължи възнаграждение за защитата на страната срещу същата. Обжалваемия интерес на ЗД „Бул Инс„ АД е 26 000 лева, а въззивната жалба на дружеството е оставена без уважение за сума в размер на 12 000 лева. Съгласно преждепосоченото правило, присъденото от въззивния съд възнаграждение, за процесуално представителство на И. В., в защита срещу въззивната жалба на застрахователя, е правилно определено: припадащо се, на основание чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата минимално адвокатско възнаграждение, при интерес от 26 000 лева, възлиза на 1 310 лева / 830 + 3% от 16 000 /, а за отхвърлената част от въззивната жалба на ответника - 12 000 лева – припадащо се е възнаграждение от 604,62 лева, колкото е и присъдено на страната. В първоинстанционното производство ответното дружество е представлявано от адвокат, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 5 000 лева без ДДС / 6 000 лева с ДДС /. Ищецът своевременно - в последното съдебно заседание - е възразил за прекомерност на възнаграждението, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК. Съдът е уважил възражението за прекомерност, като е намалил дължимото, припадащо се на изцяло успешна защита срещу иска възнаграждение, до 2 076 лева с ДДС / 1 970 лева без ДДС /. Ищецът не е претендирал изменение на определението за възмездяване на разноски, постановено от първоинстанционния съд, вкл. относно приетото по възражението му, на основание чл. 78 ал. 5 ГПК, по реда на чл. 248 ГПК. Ведно с припадащи се разноски от заплатени депозити за експертиза и за разпит на свидетел, в общ размер от 2 386 лева, пропорционално на отхвърлената част от иска – за 4 000 лева – първоинстанционният съд е присъдил 310,18 лева / вкл. разноски от адвокатско възнаграждение и депозити /. При променения във въззивна инстанция правен резултат – отхвърлен иск за общо 18 000 лева – първоинстанционното решение е следвало да се измени с присъждане на ответника допълнително разноски, до общата сума от 1 431,60 лева. Допълнително присъдените от въззивния съд, ведно с присъдените от първоинстанционния, възлизат на по-малката сума от 1 396,81 лева, но интерес от коригиране на последното има единствено ответникът. Несъстоятелен е довода на жалбоподателя, че въззивният съд не е съобразил възражението му за прекомерност, след като с него веднъж вече е обоснована корекция на припадащото се, при изцяло успешна защита от ответника, адвокатско възнаграждение, и на база на така определеното, намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение, е определено дължимото, съобразно размера на отхвърлената част от иска. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение