Определение № 60104 от 23.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3380/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №260310/03.08.2020г. по гр.д.№764/2020г., поправено по реда на чл.247 ГПК с определение №260195/15.06.2021г. по същото дело, Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, е допълнил на основание чл.248 ГПК решение №529/16.04.2020г., постановено по същото дело, като е осъдил Д. Д. И., ЕГН [ЕГН], Ц. Д. И., ЕГН [ЕГН], Д. Д. Д., ЕГН [ЕГН], А. В. К., ЕГН [ЕГН], Т. Р. Й., ЕГН [ЕГН], Р. Ц. Й., ЕГН [ЕГН], Я. Ц. А., ЕГН [ЕГН], Д. А. Ц., ЕГН [ЕГН], Ж. А. Ц., ЕГН [ЕГН], Д. Д. В., ЕГН [ЕГН], С. Я. Я., ЕГН [ЕГН], Г. Я. Я., ЕГН [ЕГН], Е. А. С., ЕГН [ЕГН] и Т. И. С., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Ц. Д. Д. сумата от 250 лв., представляваща сторените разноски пред въззивната инстанция на основание чл.78, ал.3 ГПК. Определението се обжалва с частна жалба вх.№265524/08.09.2020г., подадена от Д. Д. И., Ц. Д. И., Д. Д. Д., А. В. К., четиримата чрез адв.С. Б., както и от Т. Р. Й., Р. Ц. Й., Я. Ц. А. (тримата наследници на Ц. А. Й.), Д. А. Ц., Ж. А. Ц., Д. Д. В., С. Я. Я., Г. Я. Я., Е. А. С. и Т. И. С. (последните двама наследници на И. Т. С.), десетимата чрез адв.М. Т., с оплаквания, че същото е неправилно и с искане да бъде отменено. Жалбоподателите поддържат, че при постановяване на обжалваното определение въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, същото е необосновано и в нарушение на материалния закон. Поддържат, че не са налице предпоставки за присъждане на разноски по подадената от процесуалния представител на ответниците молба, тъй като с определение №425/06.02.2019г. по гр.д.№2726/2018г. на Варненския окръжен съд производството по това дело е прекратено по отношение на Ц. Д. Д., като е прието, че той няма правен интерес от въззивното обжалване на решението по гр.д.№4908/2017г. на Варненския районен съд. Поради това считат, че на Ц. Д. Д. не се дължат разноски в размер на 1050 лв., присъдени от районния съд с решение №5792/16.12.2019г., постановено по гр.д.№7057/2019г. по описа на 41 състав на Варненския районен съд. И тъй като спрямо Ц. Д. Д. производството по гр.д.№2726/2018г. на Варненския окръжен съд е прекратено, считат, че на същия не се дължат разноски в това производство. Поддържат, че постановеното от въззивния съд решение №529, постановено на 16.04.2020г. от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№764/2020г. е неправилно, по изложените в частната жалба съображения. Основните им съображения са свързани с обстоятелството, че въззивният съд е разгледал подадената от тях жалба срещу решението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.247 ГПК преди да разгледа и да се произнесе по подадената от тях жалба срещу основното решение на първоинстанционния съд. Поддържат, че при евентуалната основателност на подадената от тях въззивна жалба срещу основното решение на първоинстанционния съд разноски би следвало да бъдат присъдени в тяхна полза, с оглед на което би се оказало, че с определение №260310/03.08.2020г. по гр.д.№764/2020г. Варненският окръжен съд, Гражданско отделение е присъдил разноски в полза на загубилата делото страна. В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците Ц. Д. Д. и П. Т. И., чрез процесуалния си представител адв.С. К. от АК-В., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Първо ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Разноски в полза на Ц. Д. Д. с обжалваното определение са присъдени в производство по обжалване на решение, с което първоинстанционният съд по реда на чл.247 ГПК е допълнил основното си решение, като е осъдил ищците по предявените искове (сега частни жалбоподатели) да заплатят на ответниците по предявените искове направените по делото разноски, тъй като е отхвърлил тези искове с основното си решение. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е приел, че в мотивите към основното решение са изложени съображения, че в полза на ответниците следва да бъдат присъдени разноски, но липсва съответстващ на тези мотиви диспозитив. Поради това е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, като е осъдил предявилите иска лица да заплатят на ответниците направените от последните разноски. Именно този акт на първоинстанционния съд е потвърден от въззивния съд с решението, което по реда на чл.248 ГПК е допълнено с обжалваното по настоящето дело определение. Според практиката на ВКС в производство, в което съдът се произнася по дължимостта на направените разноски, вкл. при обжалване на акта с който съдът се е произнесъл по разноските, разноски не се присъждат. В този смисъл определение №78/02.05.2018г. по ч.гр.д.№1521/2018г. на I г.о. на ВКС и определение №110/14.04.2020г. по ч.гр.д.№4924/2019г. на IV г.о. на ВКС, в които е прието, че производство по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. Същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която съдът се е произнесъл по дължимостта на направените разноски по реда на чл.247 ГПК – когато в мотивите на основния съдебен акт съдът е изложил съображения по дължимостта на разноските, но не е постановил диспозитив в този смисъл, след което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка като е присъдил разноските според изразената в основния съдебен акт воля. Доколкото с този акт съдът се произнася само по дължимостта на разноските, следва да се приеме, че не е налице самостоятелен предмет на защита и кумулиране на нови задължения за разноски не следва да се допуска. По така изложените съображения и като взе предвид, че производството по гр.д.№764/2020г. по описа на Окръжен съд Варна е образувано и проведено по повод спор за дължимостта на разноските в основното производство, настоящият състав приема, че обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това искането на Ц. Д. Д. за допълване на основание чл.248 ГПК на решение №529/16.04.2020г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д.№764/2020г. бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение