Определение № 970 от 29.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 710/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК във вр. с чл. 268 от ДОПК. Образувано е по частна жалба на "Йоанна“ ООД гр. Нови пазар [ЕИК] срещу определение № 831 от 20.12.2023 г. по адм. д. № 360/2023 г. на Шуменския административен съд, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране действията на публичния изпълнител по изп. д. № 2700000266/2010 г. на ТД на НАП гр. Варна, офис Шумен. В частната жалба са изложени доводи, че именно съдът е компетентен да спре процедурата по изп.дело на публичния изпълнител, защото пред него се обжалват действията по изпълнението. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да остави без разглеждане искането на жалбоподателя за спиране действията на публичния изпълнител по посоченото изп. дело, Административен съд /АС/ Шумен е приел, че той не е компетентен да се произнесе по това искане, респ. не е оправомощен да постановява спиране на принудителното изпълнение, нито по искане на жалбоподателя, нито в предвидените в кодекса случаи, каквото правомощие изрично е признато на публичния изпълнител съгласно чл.222 и 222а от ДОПК и на решаващия орган с нормата на чл. 267, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Компетентен да спре принудителното изпълнение /действие/, според чл. 222 ДОПК, е публичният изпълнител в изчерпателно изброени случаи, предвидени в ДОПК. Изключение от това правило е въведено в чл. 267, ал. 2, т. 2 ДОПК, съгласно който решаващият орган може да спре изпълнението, ако са налице основанията за спиране принудителното изпълнение по този кодекс, за което уведомява и взискателя. Защитата срещу действията на публичния изпълнител се осъществява по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК, по който ред длъжникът или взискателят може да обжалва и разпореждането на публичния изпълнител по чл. 222 ДОПК, с което принудителното изпълнение е спряно или е отказано спиране. Постановеното определение е законосъобразно. Жалбоподателят /сега частен/ е обжалвал на основание чл. 268, ал. 1 ДОПК пред АС Шумен Решение № 219/01.12.2023 г. на Директора на ТД на НАП, с което е оставена без уважение жалбата му срещу действие на публичния изпълнител – насрочване на търг. Едновременно с това в жалбата си жалбоподателят е направил и особено искане- за спиране действията на публичния изпълнител по въпросното изп. дело до влизане в сила решението на съда по същество на спора. Спорът по обжалваното определение се свежда до това дали АС е компетентен /има ли правно основание/ да се произнесе по това искане или няма такова. Правният спор законосъобразно е разрешен от Административен съд Шумен. В действащия ДОПК, липсва правна норма, регламентираща правомощие на административен съд да постановява спиране действията на публичен изпълнител до влизане в сила на решението по същество на спора - това по чл. 268, ал. 1 ДОПК. За жалбата по административен ред - до директора на компетентната териториална дирекция срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение с чл. 266, ал. 4 ДОПК изрично е регламентирано, че жалбата не спира действията по принудително изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. За жалбата пред съда - съдебното обжалване по чл. 268, ал. 1 ДОПК на решението на директора на компетентната териториална дирекция липсва подобна изрична регламентация. Същевременно обаче няма регламентирано законово правно основание за спиране действията на публичния изпълнител от съда -действията му по принудително изпълнение, каквато правна възможност изрично е регламентирана при съдебното обжалване на ревизионния акт /РА/ - чл. 157, ал. 2 ДОПК - "спиране на изпълнението от съда". Липсата на законова правна регламентация е свързано с това, че се касае до изпълнително производство - изпълнение на публични държавни вземания, резултат на действия по вече влязъл в сила РА, по отношение на което разпоредбите на чл. 161 и сл. АПК, касаещи възможност за спиране изпълнението на обжалван /не влязъл в сила/ административен акт не важат. Т.е. може да се спре изпълнението /предварителното/ само на обжалван административен акт, докато в изпълнителното производство се пристъпва към принудително изпълнение на установените задължение с вече влязъл в сила акт /данъчен акт/. Защитата срещу принудителното изпълнение е законово гарантирана - по административен ред и по съдебен ред - за длъжника, така и за взискателя - чл. 266 и чл. 268 ДОПК. Следователно законосъобразността на действията на публичния изпълнител, жалбата срещу които е оставена без уважение с решението на директора на ТД на НАП и което е предмет на съдебното обжалване ще бъде разрешена от съда по същество на спора. След като искането е без правно основание, то напълно законосъобразно и обосновано е било оставено от Административния съд без разглеждане и същото следва да се остави в сила. При тези съображения и на основание чл. 234, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,