Определение № 86 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 3316/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Т. В. и В. Т. В., лично и като управители на [фирма], [населено място] против решение № 54 от 15.05.2013 г. по т. д. № 107/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Ямболски окръжен съд решение № 10 от 27.02.2013г. по т. д. № 67/2012 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от В. К. Г. от [населено място] срещу тримата касатори положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 95 000 евро, произтичащо от запис на заповед от 03.05.2009 г., за която сума е издадена заповед № 772 от 03.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1172/2012 г. на Ямболски районен съд. Настоящият състав, като взе предвид, че два от въпросите, с които касаторите са обосновали допускане на касационния контрол, се включват във въпроса „за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”, който е предмет на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение