Определение № 333 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61327/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена молба от [фирма], представлявано от управителя Л. Попадиина, с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъдат присъдени такива за всички съдебни инстанции. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК от ответната страна [фирма] е постъпил отговор, в който е изразено становище, че молбата е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение за защита пред трите инстанции е било заплатено. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С решение № 101 от 02.08.2017 г. по т.д. № 61327/2016 г. на ВКС, І г.о., е отменено решение № 147 от 20.01.2016 г. по т.д. № 2191/2015 г. на Софийски апелативен съд, и е постановено друго по същество на спора, с което е обявен за окончателен по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от [фирма], ЕИК [ЕГН], против [фирма], ЕИК[ЕИК], предварителният договор, обективиран в съдържанието на Споразумение от 06.03.2012 г., с който [фирма], ЕИК[ЕИК], се задължава да прехвърли на [фирма] при условията на чл. 65, ал.2 ЗЗД правото на собственост върху недвижим имот, съставляващ апартамент № 9 на трети надпартерен етаж, вх.Б, РЗО от 63.30 кв.м, ведно с мазе № 23 с площ от 4.54 кв.м, находящи се в жилищната сграда - блок № 57 в [населено място],[жк], вместо изпълнение на парично задължение в размер на 126 469.33 лв. С това решение съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, заявено своевременно от ищеца в съдебно заседание. Молбата за допълване на решението е подадена на 03.08.2017 г., т.е. в срока по чл. 248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Видно от данните по делото, молителят [фирма] е направил разноски за държавна такса в общ размер 1 450 лв., от които 745 лв. при образуване на делото в първата инстанция, 330 лв. по въззивното дело и 375 лв. за производството пред ВКС. За осъществяване на процесуално представителство и защита пред първата инстанция управителят на дружеството е упълномощил правна кантора [фирма]. От своя страна [фирма] е /пре/ упълномощило адв. Д. С. с правото да осъществява процесуална защита и представителство на [фирма] в производството по гр.д. № 351/2014 г. на Софийски градски съд. Със същите права е била упълномощена и адв. С. С. А.. По делото няма данни [фирма] да е сключило договор за правна защита и съдействие с [фирма], в който да уговорен размер на възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство. Няма данни такъв договор да е сключен от ищеца и с преупълномощените от [фирма] адвокати А. и С.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.09.2014 г., със страни [фирма], действащ като пълномощник на [фирма], и адв. Д. С., по който страните са договорили заплащане на адвокатско възнаграждение за оказване на защита и съдействие по делото в размер на 8 250 лв., като е отбелязано, че същото е платено в брой. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че молителят не е доказал да е заплатил разноски за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство и защита пред първата инстанция нито на упълномощената от него адвокатска кантора, нито на преупълномощените от кантората адвокати. Вътрешните правоотношения между [фирма] и дружеството са ирелевантни за отговорността за разноски и не могат да бъдат противопоставени на насрещната страна по делото. Поради това разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред първата инстанция не следва да се присъждат. С пълномощно от 12.10.2015 г. управителят на [фирма] е упълномощил адв. А. В. с правото да осъществи от името и за сметка на дружеството процесуална защита и представителство по т.д. № 2191/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. Освен от адвокат В., дружеството е било представлява и от адв. С., упълномощен от първата инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.09.2015 г., сключен между [фирма] и адв. А. В., видно от който за оказване на правна защита пред въззивната инстанция е уговорено възнаграждение в размер на 8 250 лв., като е посочено, че същото е платено в брой. Основателно е възражението на ответната страна [фирма] за прекомерност на това възнаграждение. Като отчита фактическата и правна сложност на делото, цената на иска /74 419 лв./ и извършените от процесуалния представител адв. В. процесуални действия, изразяващи се в явяване в едно съдебно заседание /няма данни въззивната жалба и писмените бележки да са изготвени от нея/, настоящият състав намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до размер на 4 000 лв., който съответства на предвидения в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на обема и сложността на извършените от процесуалния представител правни действия. По същите съображения настоящият състав преценява като основателно и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. С. за осъществяване на процесуално представителство и защита пред ВКС в размер на 6 250 лв. Извършените от същия процесуални действия се изразяват в явяване в открито съдебно заседание. Към този момент правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е бил разрешен с ТР на ОСГТК на ВКС. Касационната жалба и изложението към нея са изготвени от адв. А. В., упълномощена за това с пълномощно без дата, но по делото няма данни за извършване на тези процесуални действия ищецът да е заплатил адвокатско възнаграждение, нито че такова е било договорено. Поради това заплатеното възнаграждение на адв. С. следва да бъде намалено до размера на сумата 4 000 лв. В обобщение, ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на [фирма] разноски по водене на делото пред трите инстанции в общ размер на 9 450 лв., от които за платена държавна такса 1 450 лв., и адвокатско възнаграждение за защита от един адвокат в размер на 8 000 лв. В останалата част молбата за присъждане на разноски над този размер е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът