Решение № 4401 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1227/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. М., чрез адв. Цветанов, против решение № 5132 от 17.11.2025 г. по адм. дело № 1173/2025 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № З- 138/18.06.2025г., издадена от кмета на община Струмяни. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Струмяни да бъде отменена. Ответникът - кмет на община Струмяни не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Благоевград е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена, съдържа фактически и правни основания за постановяването й, издадена е след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени извършените строително- монтажни дейности и нарушените разпоредби, като в съответствие с чл. 225а, ал. 2 ЗУТ на жалбоподателя е осигурена възможност да представи възражения. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, с която на жалбоподателя И. М. е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ: „пристройка и надстройка на едноетажна масивна сграда“, находяща се в поземлен имот № 131 по неодобрен кадастрален план на [населено място], е издадена след установяване на предпоставките за премахне на строежа в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допусната съдебно–техническа експертиза се установява, че в поземлен имот № 131 по неодобрен кадастрален план на [населено място], са изпълнени строително –монтажни дейности, при които част от съществуващата в имота едноетажна жилищна сграда е премахната и същевременно площта на сградата е увеличена с изграждане на монолитна стоманобетонова скелетна носеща конструкция с бетонни колони, фундамент, плочи и ограждащи тухлени стени. Част от сградата е надстроена с тавански етаж и е поставен е нов покрив с дървена конструкция, покрит с керемиди. Строителството е извършено през периода 2013г.- 2014г. без одобрен проект и разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, представляващ „надстройка и пристройка“ на едноетажна жилищна сграда. Строежът е от пета категория и съгласно легалната дефиниция на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е извършен без одобрен проект и разрешение за строеж. Възраженията на касатора, че описаните в заповедта строително- монтажни дейности представляват ремонт за укрепване на съществуващата в имота жилищна сграда, са неоснователни. Извършеното строителство включва замяна на основни конструктивни елементи и увеличава площта и височината на сградата, т.е. сградата е пристроена и надстроена. По същността си това е нов строеж, който се различава по площ, вид и конструктивни характеристики от съществуващия. Освен това дори да се определи като основен ремонт съгласно § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, извършеното строителство също е незаконно, тъй като за основния ремонт също се изисква разрешение за строеж (чл. 148, ал. 13 ЗУТ във вр. § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ), а в случая такова не е издадено. Заключението на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим и подлежи на премахване, също е правилно. Строителството е извършено през периода 2013г. – 2014 г. (доказателства в друг смисъл от касатора не са ангажирани, въпреки изричните указания на съда), поради което попада извън времевия обхват на разпоредбите на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и е обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,