Решение № 6936 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Прокурорската колегия(ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) срещу Решение № 5262 от 25.04.2024г. по адм. дело № 12/2024 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е отменено решение по т. 2 от Протокол № 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2023 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на Р. Д. Ж. - прокурор в Окръжна прокуратура Добрич по Предложение с вх. рег. индекс №ВСС-5425/11.07.2022 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет(ИВСС) и делото е изпратено като преписка на ПК при ВСС за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, и е необосновано. Счита за неправилен извода на тричленния състав, че актът, с който не е наложено дисциплинарно наказание на прокурор Ж. е незаконосъобразен. Според касатора, макар и формално да е доказано, че прокурор Ж. е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307,ал.3,т.3 от Закона за съдебната власт(ЗСВл), то поради изтеклия 10 годишния период от времето на извършване на престъпното деяния до образуваното на дисциплинарното производство, то на Ж. не следва да се налага наказание. Счита, че целта на наказанието вече е била постигната, както и че ПК е взела предвид многобройните смекчаващи обстоятелства, които обосновават неналагане на дисциплинарно наказание. Моли съда за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата на ИВСС против решение по т. 2 от Протокол № 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2023 г. Ответникът по касационната жалба – Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила съдебното решение. Ответникът – Р. Д. Ж., не взема становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е неправилно, следва да се отмени като жалбата на ИВСС бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, по отношение на която оспореното решение е неблагоприятно. За да се произнесе по основателността на касационните жалби ВАС, съобрази следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 АПК, вр. чл. 323, ал. 1 ЗСВ, е било решение по т. 2 от Протокол № 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2023 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на Р. Д. Ж. - прокурор в Окръжна прокуратура Добрич по Предложение с вх. рег. индекс №ВСС-5425/11.07.2022 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет За да отмени решението на ПК при ВСС тричленният състав е приел за установени следните факти: Производството по налагане на дисциплинарно наказание на Р. Ж. е започнало на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 ЗСВ по Предложение на Инспектората към Висшия съдебен съвет с рег. индекс № СР-17-470/11.07.2022 г. по описа на ВСС. В предложението се съдържа изложение относно поведението на магистрата по повод влязлата в сила присъда по т. 2. и т. 3 от същото, с което за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) на Ж. се налага пробация. В предложението е отразено, че след проверка от ИВСС е установено, че с присъда от 26.03.2019 г. по нохд № 3074/2018 г. на Специализирания наказателен съд (СНС) Р. Ж. е призната за невиновна в това, че на 30.06.2012 г. в гр. Добрич, като длъжностно лице – прокурор в Окръжна прокуратура Добрич, използвала своето служебно положение – представила се на полицай С. и С. от група Охрана на обществения ред на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ „Полиция“ Добрич, че е прокурор, за да набави за другиго – Ж. С. Ж. – неин съпруг, противозаконна облага – да бъде преустановена извършваната по същото време и на същото място от органите на МВР полицейска проверка на Ж. Ж. по повод възникнало в полицейските служители съмнение, че същият управлява МПС – „Фиат Дукато“ след употреба на алкохол и за да не бъде санкциониран по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Дисциплинарно привлечената е оправдана на основание чл. 304 НПК по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 283, предложение второ НК. С присъдата Р. Ж. е призната за виновна за това, че на 31.10.2012 г. в гр. Разград, пред надлежен орган на властта (орган на досъдебното производство) – разследващ полицай, като свидетел по ДП по описа на ОД на МВР – Разград, устно и съзнателно е потвърдила неистина. На 22.01.2013 г. в гр. Варна, в сградата на Административен съд Варна, пред съдебния състав, като свидетел по адм. дело № 4203/2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина; на 04.06.2013 г. в гр. Добрич, в сградата на Районен съд Добрич, пред съдебния състав и съдебни заседатели, като свидетел по нохд № 1972/2012 г., устно и съзнателно е потвърдила неистина. На основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, на Р. Ж. е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца. С Решение № 45 от 22.11.2019 г. по внохд № 230/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд(АСНС), срокът на пробационните мерки е увеличен. С Решение от 01.07.2020 г. по кнд № 50/2020 г. на ВКС, решението на АСНС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторно разглеждане на делото, на 17.03.2021 г. е постановено Решение № 260005/21 г. на АСНС по внохд № 332/2020 г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като подсъдимата е частично оправдана за това, че устно и съзнателно е потвърдила неистина, чрез конкретни изявления. По протест на прокурор от Апелативната специализирана прокуратура(АСП) и касационна жалба на Р. Ж. и нейния защитник, е образувано кнд № 463/2021 г. по описа на ВКС. С Решение № 60131/18.03.2022 г., тричленният състав е изменил Решение № 260005 от 17.03.2021 г. по внохд № 332/2020 на АСНС, като Р. Ж. е оправдана по част от обвиненията, че е потвърдила неистина. Инспекторатът към ВСС е констатирал, че са налице основания за образуване на дисциплинарно производство, поради това, че Р. Ж. с действията, които представляват престъпление по смисъла на чл. 290, ал.1 НК, е накърнила престижа на съдебната власт. Нарушени са правилата на чл. 5.3, 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ, сега отменен), довели до увреждане репутацията на проверяваното лице в обществото като прокурор, представител на съдебната власт, а и оттам, до накърняване престижна на съдебната власт, в частта, в която лицето е признато за виновно, че е извършило състава на престъплението лъжесвидетелстване. Предложението на ИВСС е да се образува дисциплинарно производство за нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 във връзка с чл. 175к, ал. 4 ЗСВ и на основание чл. 311, т. 2 ЗСВ да й наложи наказание съответно на тежестта на нарушението. Посочено е, че нарушението е извършено в периода 31.10.2012 г. – 04.06.2013 г., но съгласно чл. 310, ал. 4 ЗСВ при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, предвидените в чл. 310, ал. 1 от ЗСВ давностни срокове за наказване – 6 месеца от откриването, но не по-късно от 3 години от извършване на нарушението, започват да текат от датата на влизане в сила на присъдата. Тези срокове ИВСС счита, че по отношение на прокурор Ж. не са изтекли, тъй като присъдата е влязла в сила на 18.03.2022 г. На основание чл. 320, ал. 1 ЗСВ преписката по дисциплинарното дело е внесена от Главния прокурор за разглеждане от ПК на ВСС, в проведеното заседание. Дисциплинарното производство е образувано с решение на ПК на ВСС по т. 2 от протокол № 24/28.06.2023 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ, по Предложение с вх. peг. индекс № ВСС- 5425/11.07.2022 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет. С решение по т. 2.1. от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 28.06.2023 г., на основание чл. 316, ал. 1 ЗСВ ПК на ВСС е образувала дисциплинарно производство, за налагане на дисциплинарно наказание на Р. Д. Ж. – прокурор в ОП Добрич и по т. 2.2. е избрала дисциплинарен състав. По преписката е образувано дисциплинарно дело №8/2023 г. по описа на ВСС. От привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на 14.07.2023 г. във Висшия съдебен съвет са постъпили писмени Възражения с peг. индекс № ВСС- 5425/14.07.2023 г. по описа на ВСС. Р. Ж. поддържа в тях, че няма безспорни доказателства, че с поведението си е уронила престижа на съдебната власт. Изтъква, че не е извършила „вмененото“ й престъпление по чл. 290, ал. 1 НК (за което има влязла в сила осъдителна присъда). Счита за недоказан твърдения от ИВСС факт, че е уронила престижа на съдебната власт, предвид посочените от институцията медийни публикации. Приложените по преписката статии „от местни „медии“, не отразявали негативното отношение на гражданите към съдебната система. С решение по т. 2 от протокол № 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2023 г., ПК на ВСС не е наложила дисциплинарно наказание на Р. Д. Ж. - прокурор в Окръжна прокуратура Добрич по Предложение с вх. рег. индекс №ВСС-5425/11.07.2022 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет. В резултат на така установената фактическа обстановка тричленния състав е приел, че решението на ПК та ВСС е издадено от компетентен административен орган в рамките на законово установените й правомощия дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Решението по т. 2.1. от протокол №44 от заседание на ПК на ВСС от 29.11.2023 г. съответства на изискването за форма на акта, същото е мотивирано, като за мотиви, обосноваващи дисциплинарна ненаказуемост на магистрата следва да се приемат изказванията на членовете на ПК на ВСС и съобразно нормата на чл. 320, ал.7 ЗСВ. Съдът е посочил, че изложените в решението на ПК на ВСС мотиви не обосновават ненаказуемостта на извършеното от прокурор Ж. дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Според съда административен акт органът е нарушил разпоредбите на чл. 307, ал. 1 и чл. 309 ЗСВ, като е приел, че деянието, което е извършила Ж., за което е осъдена и с влязла в сила присъда, не осъществява състава на дисциплинарно нарушение. Според съда незаконосъобразно административният орган е приел, че изминалият период от 10 години от извършване на деянието до влизане в сила на осъдителната присъда, е достатъчен за да се поправи лицето и да се изпълнят превенциите на наказанието. До влизане в сила на осъдителната присъда за Ж. е действала презумпцията за невиновност, поради което специалните превенции на наказанието не са настъпили, предвид на това, че за посочения период тя все още не е осъдена с влязла в сила присъда за извършеното престъпление по чл. 290, ал.1 НК. Съдът е изложил още, че от доказателствата по делото се установява, че прокурор Ж. е извършила от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал.3,т.3 ЗСВ. За основателни са приети от съда са аргументите на ИВСС, че извършеното престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за което е осъден действащ прокурор, представлява факт, който накърнява престижа на съдебната власт и в частност на Прокуратурата като институция, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. Тези действия създават и съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа й в обществото. Следователно според съда Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, при наличие на установено от данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, е следвало да съобрази изискванията на чл. 309 ЗСВ и да ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Ж., като наложи съответното по вид наказание. Така мотивиран съставът е отменил оспореното пред него решение на ПК на ВСС.. Постановеното решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.308, ал.1 ЗСВ на съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Според ал.2 на чл.308 ЗСВ дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. По силата на ал.3, т.3 от същия текст дисциплинарно нарушение е и действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт. Съгласно разпоредбата на чл 312, ал.1 ЗСВ предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител може да се прави от: 1. съответния административен ръководител; 2. от по-горестоящ административен ръководител; 3. Инспектората към Висшия съдебен съвет; 4. министъра на правосъдието. В конкретния случай предложението за образуване на дисциплинарно производство по чл.312, ал.1 ЗСВ е направено от ИВСС. С решение на СЕС от 30 април 2025 година по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23, по преюдициални запитвания от СРС, в рамките на съдебни производства, образувани по искания на ИВСС, е постановено, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на тази държава членка — които са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство, с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите — да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в Конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. В случая мандатите на всички членове на Инспектората към висшия съдебен съвет са изтекли през 2020 г. и Народното събрание не е избрало нови членове. Не са налице и изменения в законодателството, регламентиращи продължаването на изтеклите мандати в смисъла посочен в решението на СЕС. От изложеното следва, че към датата на внасянето на предложението от ИВСС на 11.07.2022 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу Р. Д. Ж. – прокурор в Окръжна прокуратура - Добрич за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет не е имал правомощия да стори това. Следователно липсва предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Р. Д. Ж. – прокурор в Окръжна прокуратура - Добрич за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ, адресирано до ПК на ВСС, подадено от компетентен орган по чл. 312, ал.1 ЗСВ (от съответния административен ръководител, от по-горестоящия административен ръководител или от министъра на правосъдието), тъй като към 11.07.2022 г. ИВСС не е имал правомощия да стори това. Недопустимо е да се налага дисциплинарно наказание на лице, извършило дисциплинарно нарушение, без да е подадено предложение за образуване на дисциплинарно производство от съответния орган по чл. 312, ал. 1, разполагащ с правомощия за това към 11.07.2022 г. Липсата на надлежно предложение за образуване на дисциплинарно производство, подадено от компетентен орган, обосновава извод за законосъобразност на решението на ПК на ВСС, с което е отказано налагането на дисциплинарно наказание на Р. Д. Ж.. Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил решението на ПК на ВСС тричленният състав е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него – постановен друг по съществото на спора, с който жалбата на ИВСС срещу решение по т. 2 от протокол № 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.11.2023 г., с което не е наложено дисциплинарно наказание на Р. Д. Ж. - прокурор в Окръжна прокуратура Добрич по Предложение с вх. рег. индекс №ВСС-5425/11.07.2022 г. от Инспектората към Висшия съдебен съвет, бъде отхвърлена като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,