Определение № 8829 от 25.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9526/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба подадена от „Енергийна компания Бонев“ ЕООД, чрез процесуален представител, против определение № 24916/21.07.2025г., постановено по адм. дело № 5635/2025г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за издаване на акт за възстановяване на недължимо платени суми. Навеждат се доводи за неправилност, като се сочи липсата на доказателства установяващи идентичност между предметите на спора по настоящото дело и по дело № 4692/2025г. на АССГ. Твърди се, че такава идентичност липсва, предвид отправените до съда искания, а така също, че производството по дело № 4692/2025г. е оставено без движение и тъй като не са изпълнени указанията на съда е за прекратяване. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ гр. София, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени данните по делото, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Енергийна компания Бонев“ ЕООД срещу мълчалив отказ на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за издаване на акт за възстановяване на недължимо платени суми, а производството по делото прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 7 АПК - пред същия съд има образувано дело с идентичен предмет, дело № 4692/2025г. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 7 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание. Наличието на друго, вече висящо съдебно производство между същите страни, на същото основание и за същото искане е процесуална пречка за съществуване правото на оспорване. В практиката си ВАС приема, че за да е налице изпълнена нормата на чл. 159, т. 7 от АПК следва да има субективен и обективен идентитет на двете дела. За да се установи тази тъждественост следва съдът да извърши анализ на съдържащите се в жалбата доводи и твърдения на страната, както и да извърши преценка на отправеното до него искане и да ги обвърже с доводите и твърденията по образуваното дело № 4692/2025г. Едва когато извърши тези процесуални действия, съдът има законовата възможност да се позове на разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК. В конкретния случай първоинстанционния съд се е задоволил да изиска справка относно дело № 4692/2025г., от която не става ясно точния предмет на спора, и въз основа на нея е достигнал до неправилния извод, че другото висящо дело е с идентичен предмет като настоящото. Тези изводи са необосновани, тъй като липсват доказателства, от които да може със сигурност да се извърши преценка за наличие на идентитет в основанията по двете дела, а и в частната касационна жалба се сочи, че по дело № 4692/2025г. предмета е и изричен отказ обективиран в писмо изх. № ФСЕС-152-/4/ от 16.04.2025г. на ФСЕС. Горното води до извод за неправилност на съдебния акт, като се следва неговата отмяна и връщането на делото за продължаване на съдопроиводствените действия. АССГ следва да приложи доказателства от които да се установи с точност предмета на спора по адм. дело № 4692/2025г. на същия съд и едва след разбор на основанията по двете дела да извърши преценка за наличие предпоставките за прилагане нормата на чл. 159, т. 7 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение