Определение № 3200 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Вълев, понастоящем в Затвора в [населено място], против Разпореждане по вх. № 3780 от 13.06.2023 г. на председателя на трето отделение във Върховния административен съд, с което е оставено без разглеждане искане на Вълев от 08.06.2023 г. за освобождаване от държавна такса за разглеждане на негова частна жалба, вх. № 3780/09.03.2023 г. по описа на Върховния административен съд, срещу Определение № 2054 от 23.02.2023 г. по адм. дело № 9564/2022 г. на същия съд. Със същото разпореждане частна жалба, вх. № 3780/09.03.2023 г. по описа на Върховния административен съд е върната на Вълев. В частната жалба се излагат доводи за нищожност, поради липса на мотиви, и неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че атакуваният съдебен акт има характер на преграждащ по-нататъшното развитие на производството и лишаващ го от достъп до съд и правосъдие в нарушение на чл. 6, пар. 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Иска се отмяната му. Върховният административен съд, състав на Първа колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: С Определение № 2054/23.02.2023 г. по адм. дело № 9564/2022 г. на Върховния административен съд, в производство по реда на чл. 237 и сл. АПК, е оставено без разглеждане искането на Г. Вълев за отмяна на влязло в сила Определение № 153 от 01.04.2022 г., постановено по адм. дело № 146/2022 г. по описа на Административния съд – Враца, потвърдено с Определение № 183 от 20.04.2022 г., постановено по ЧКАД № 231/2022 г. на тричленен състав на същия съд и е прекратено производството по делото. Срещу това прекратително определение Вълев подал частна жалба, вх. № 3780 от 09.03.2023 г. по описа на Върховния административен съд, като отправил искане за освобождаване от държавна такса и приложил декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С Разпореждане от 13.03.2023 г. председателят на трето отделение във Върховния административен съд изискал писмена справка от началника на Затвора в [населено място] относно получаваните от Вълев парични средства в период една година назад, считано от месец март 2022 г., както и информация дали същият работи и ако да, от кога и какво възнаграждение получава. Исканата информация е изпратена с писмо, рег. № ИЗ-810/20.03.2023 г. С Разпореждане от 24.03.2023 г. по вх. № 3780 от 09.03.2023 г. председателят на трето отделение във Върховния административен съд оставил без уважение искането на Вълев за освобождаване от държавна такса за производството по частната му жалба срещу Определение № 2054/23.02.2023 г. по адм. дело № 9564/2022 г. на Върховния административен съд, оставил тази частна жалба без движение и му указал, в 7-дневен срок от получаване на съобщението за това разпореждане, да заплати по сметка на Върховния административен съд сумата от 30, 00 лв. държавна такса за образуването на производството по частната жалба. Указал му също да депозира в деловодството на съда документ за платената държавна такса и го предупредил, че при неизпълнение на посочените указания в срок, частната му жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Частният жалбоподател обжалвал като неправилно, Разпореждане от 24.03.2023 г. на председателя на трето отделение във Върховния административен съд, по вх. № 3780/09.03.2023 г. по описа на същия съд, в частта му, в която е отказано освобождаването му от заплащане на държавна такса за производството по частната му жалба срещу Определение № 2054/23.02.2023 г. по адм. дело № 9564/2022 г. на Върховния административен съд. С окончателно Определение № 5388 от 22.05.2023 г. по адм. дело № 3723/2023 г., петчленен състав на Върховния административен съд оставил в сила това Разпореждане. С Разпореждане от 26.05.2023 г. на председателя на трето отделение във Върховния административен съд, по вх. № 3780/09.03.2023 г. по описа на същия съд частната жалба на Вълев срещу Определение № 2054/23.02.2023 г. по адм. дело № 9564/2022 г. на Върховния административен съд отново била оставена без движение на основание чл. 231, във вр. с чл. 213 т. 3 и чл. 235а АПК. Касационната инстанция отново дала на лишения от свобода 7-дневен срок да заплати по сметка на Върховния административен съд сумата от 30, 00 лв. държавна такса за образуването на производството по посочената частна жалба, като му указала да представи доказателства в деловодството на съда, че таксата е заплатена. Предупредила го, че при неизпълнение на указанията в срок, частната жалба ще му бъде върната. След получаване на съобщението за разпореждането, с молба от 08.06.2023 г. Вълев отново поискал да бъде освободен от държавна такса за производството по частната му жалба срещу Определение № 2054/23.02.2023 г. С атакуваното в настоящото производство Разпореждане председателят на трето отделение във Върховния административен съд оставил без разглеждане, като недопустимо, искането, обектвирано в молбата на Вълев от 08.06.2023 г. и му върнал частна жалба, вх. № 3780/09.03.2023 г. по описа на Върховния административен съд, срещу Определение № 2054 от 23.02.2023 г. по адм. дело № 9564/2022 г. на същия съд. За да постанови този резултат, съдът се мотивирал, че по искането на Вълев за освобождаване от държавна такса за образуване на производството по частната му жалба срещу това определение вече е налице произнасяне с Разпореждане от 24.03.2023 г. на председателя на трето отделение във Върховния административен съд, по вх. № 3780/09.03.2023 година Разпореждането е допустимо, валидно и правилно. Неоснователно е оплакването, че разпореждането е немотивирано. Става ясна волята на съда, защо отказва освобождаването на Вълев от д.т. по частната му жалба, както и защо връща частната жалба. Съображенията на съдията, постановил разпореждането напълно се възприемат от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Разпореждането следва да се потвърди по съображенията изложени в него на осн. чл.236 вр. с чл.221, ал.2, изречение второ, последна хипотеза АПК. Воден от горното и на посоченото правно основание, Върховният административен съд