Решение № 9691 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). С решение № 2560 от 05.03.2026 г. по адм. д. № 2244/2025 г. Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив) е отменил Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 2471-1 от 01.11.2023 г., издаден от главен инспектор в Отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" в община Пловдив, в частите му, потвърдени с решение № 49 от 12.08.2025 г. и с решение № 3 от 15.01.2026 г. на директор на Дирекция "Местни данъци и такси" в община Пловдив, с които на Религиозна институция "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) по ЗМДТ за периода 2022 г. – 2023 г. в общ размер на 4 083, 76 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 325, 43 лв.; установени са задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 2022 г. – 2023 г. в общ размер на 12 024, 48 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 958, 20 лв., за имоти с партиден номер № 6609F436672, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представляващи земя и сграда, с идентификатор на поземления имот (ПИ) 56784.520.1099. Срещу така постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от Ц. Г. П., в качеството й на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Янкова. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Религиозна институция "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", чрез адв. Стаменова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран писмен отговор от 22.05.2026 г. От страната не е заявена претенция за разноски. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС – Пловдив е бил АУЗД № 2471-1 от 01.11.2023 г., издаден от главен инспектор в Отдел "Събиране и контрол" в Дирекция "Местни данъци и такси" в община Пловдив, в частите му, потвърдени с решение № 49 от 12.08.2025 г. и с решение № 3 от 15.01.2026 г. на директор на Дирекция "Местни данъци и такси" в община Пловдив, с които на Религиозна институция "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) по ЗМДТ за периода 2022 г. – 2023 г. в общ размер на 4 083, 76 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 325, 43 лв.; установени са задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 2022 г. – 2023 г. в общ размер на 12 024, 48 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 958, 20 лв., за имоти с партиден номер № 6609F436672, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представляващи земя и сграда, с идентификатор на поземления имот (ПИ) 56784.520.1099. В хода на първоинстанционното производство по искане на жалбоподателя е допуснато провеждането съдебно - графологична експертиза (СГрЕ), заключението по която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено, съответстващо на събраните доказателства. Решаващият съд е приел, че обжалваният АУЗД в оспорените части е издаден от компетентен орган. Преценен за съответствие с приложимия материален закон (ЗМДТ) и приложените по делото доказателства е незаконосъобразен. Систематизирани за целите на настоящото изложение мотивите му се свеждат до следното: АС – Пловдив е съобразил от фактическа страна, че процесния АУЗД е издаден въз основа на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 66090027226 (партиден № 6609F436672) от 08.11.2021 г. за недвижим имот, с адрес: гр. Пловдив, [улица], представляващ земя и сграда, с идентификатор на ПИ 56784.520.1099, с площ от 145 кв. м и застроена площ (ЗП) от 145 кв. м; с данъчна оценка на земята към 2023 г. от 746, 50 лв., с отчетна стойност 220 000, 00 лв. и данъчна оценка 746, 50 лв.; Търговски обект с идентификатор 56784.520.10999.1, с година на построяване 1981 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП (разгъната застроена площ) общо 145, 00 кв. м, в това число: РЗП на обекта 145, 00 кв. м, РЗП на мазе 0, 00 кв. м, РЗП на таван 0, 00 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 175 736, 60 лв., отчетна стойност 228 595, 35 лв. и данъчна оценка 175 736, 60 лв. за притежаваната 1, 00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик; Търговски обект с година на построяване 1981 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 145, 00 кв. м, в това число: РЗП на обекта 145, 00 кв. м, РЗП на мазе 0, 00 кв. м, РЗП на таван 0, 00 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 175 736, 60 лв., отчетна стойност 228 595, 35 лв. и данъчна оценка 175 736. 60 лв. за притежаваната 1, 00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик; Търговски обект с година на построяване 1981 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 145, 00 кв. м, в това число: РЗП на обекта 145, 00 кв. м, РЗП на мазе 0, 00 кв. м, РЗП на таван 0, 00 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 175 736, 60 лв., отчетна стойност 228 595, 35 лв. и данъчна оценка 175 736, 60 лв. за притежаваната 1, 00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик; Търговски обект с година на построяване 1981 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 145, 00 кв. м, в това число: РЗП на обекта 145, 00 кв. м, РЗП на мазе 0, 00 кв. м, РЗП на таван 0, 00 кв. м, с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 175 736, 60 лв., отчетна стойност 228 595, 35 лв. и данъчна оценка 175 736, 60 лв. за притежаваната 1, 00 идеална част декларирана от лицето в качеството си на собственик. Съгласно посоченото в цитираната декларация, същата се подава от "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ". Административният съд е приел, че положените подписи в декларацията за декларатор не са изпълнени от Н. Г., който е представител на религиозната институция жалбоподател. За да мотивира този извод съдът е кредитирал заключението по проведената и приета без оспорване СГрЕ, съгласно което положеният подпис в декларацията не е на лицето Н. Г.. Първостепенният съд е обсъдил обективираното в декларацията нарочно пълномощно, в което се чете за упълномощено лице В. П. Ш.. Съдът е акцентирал, че в приложеното пълномощно няма данни за упълномощител, както и подпис от такъв, като и от съдържанието на декларацията не може да се направи извод за конкретното лице (евентуално В. П. Ш.), подало декларацията, нито пък за качеството на това лице. Решаващият състав подробно е описал приобщените по делото доказателства и след извършен анализ на същите е приел, че по отношение на ПИ с идентификатор 56784.520.1099, както и по отношение на сградата с идентификатор 56784.520.1099.1 са вписани множество актове, по които за задължени лица и за собственици са посочени "МЮСЮЛМАНСКО ДЖАМИЙСКО НАСТОЯТЕЛСТВО – ПЛОВДИВ", както и "МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ", а между взискателите е посочена и Териториална дирекция – София на НАП. Съдът е уточнил, че жалбоподателят е вписан в Регистъра на вероизповеданията с решение от 09.12.2003 г. на Софийски градски съд, според прието по делото нарочно удостоверение от 23.06.2025 г. Направен е извод, че липсват доказателства за правоприемство между "Българското мюсюлманско настоятелство – гр. Пловдив", признато за собственик на процесните недвижими имоти с нотариален № 189 от 22.06.1990 г. и "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ". В заключение е прието, че процесната декларация с вх. № 66090027226 (партиден № 6609F436672) от 08.11.2021 г. и останалите доказателства не водят до извод, че "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ" е собственик или ползвател на недвижимите имоти, за които са установени задължения за ДНИ и ТБО, съответно оспорените части от АУЗД са издадени при липса на фактическо основание и в противоречие с материалния закон. Административният съд е изложил подробни мотиви за липсата на порока нищожност на процесния АУЗД в оспорените части. Решението е правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първостепенният съд е изяснил фактите и обстоятелствата относими към правния спор, като въз основа на тях е направил свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на оспорените части на АУЗД при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след осъществен всестранен анализ на събраните по делото доказателства, включително и на констатациите на вещото лице по СГрЕ. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя възприетия от АС – Пловдив извод за незаконосъобразност на оспорените части на АУЗД и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите в обжалвания съдебен акт. В конкретния правен спор следва да се съобрази, че данъкът е отношение между държавата или общината и съответния правен субект, носител на законово установена връзка с обекта на облагане. Това отношение винаги е публичноправно. При данъка върху недвижимите имоти данъчното правоотношение възниква и съществува заради недвижимия имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Именно той е обектът на данъчното облагане. Връзката между обекта и субекта на данъчното облагане при този данък е правна и безспорно е правото на собственост или правото на ползване. Следователно правото на собственост е необходима предпоставка, елемент на данъчния фактически състав. Правото на собственост се доказва за данъчни цели с декларация подадена от съответния данъчен субект и приложен към нея документ удостоверяващ правото на собственост. По силата на чл. 14 ЗМДТ (в приложимата редакция) лицето, което счита, че е придобило право на собственост или ограничено вещо право върху недвижим имот има законовото задължение да подаде декларация. Съгласно чл. 99, ал. 5 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация. Следователно за данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е една презумпция за собственост, защото данъчната администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание. Изложеното налага извод, че за данъчни цели правото на собственост, т. е. правната връзка между обекта на облагане и субекта, е необходима предпоставка на данъчния фактически състав, но нейното доказване става с декларацията, която съответния правен субект подава. Промените в правната връзка, която поражда данъчното задължение, за данъчното правоотношение имат значение на нововъзникнало обстоятелство. Те пораждат за задълженото лице задължение за деклариране на тези нови релевантни обстоятелства. В процесния случай в хода на първоинстанционното производство с жалбата от "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", представлявано от Н. Г. е направено възражение във връзка с авторството на положения подпис в декларацията с вх. № 66090027226 (партиден № 6609F436672) от 08.11.2021 г. за недвижим имот, с адрес: гр. Пловдив, [улица], която е послужила като правно основание за издаване на АУЗД в оспорените части. Във връзка с това възражение в хода на първоинстанционното производство е допуснато провеждането на СГрЕ от експерт графолог. Правилно и обосновано АС – Пловдив е кредитирал категоричната констатация на вещото лице по приетата без оспорване от страните СГрЕ, съгласно която положеният подпис в горецитираната декларация не е на лицето Н. Г., представляващ религиозната институция. Освен това видно от самата декларация в част I, т. 1 не са попълнени лични данни на лицето подало декларацията – трите имена, ЕГН, адрес, лична карта на представляващ религиозната институция или на упълномощено лице, като липсват данни за пълномощно и неговата заверка. В част I, т. 2 липсва посочване на придобивното основание на правото на собственост. Първостепенният съд правилно е анализирал данните обективирани в обсъжданата декларация, като вярно е отчел, че към същата е приложено пълномощно (лист 110 от адм.д. № 2244/2025 г. на АС – Пловдив), в което като пълномощник е посочено лицето В. П. Ш.. Обоснован е изводът на съда, че в пълномощното не са посочени никакви данни за упълномощителя – имена, ЕГН, лична карта, адрес, като такива данни не са посочени и за упълномощеното лице, а единствено фигурират имената на В. П. Ш.. В коментираното пълномощно липсва подпис на упълномощителя и датата на упълномощаването. Обоснован и след задълбочен анализ на приложените доказателства е извода на административния съд, че по делото липсват доказателства за правоприемство между „Българско мюсюлманско настоятелство – гр. Пловдив“, което е признато за собственик на процесните недвижими имоти с нотариален акт № 189 от 22.06.1990 г. и "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ". При съобразяване на тези фактически установявания правилен и обоснован на събраните доказателства е изводът на първостепенният съд, че процесния АУЗД, в оспорените му части, е издаден при липса на фактическо основание за издаването му, доколкото от "МЮСЮЛМАНСКО СУНИТСКО ХАНЕФИТСКО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", представлявано от Н. Г. не е подавана попълнена по надлежния ред декларация по чл. 14 ЗМДТ, съответно същото не се е легитимирало за целите на данъчното облагане, като собственик на процесните недвижими имоти чрез подаване на декларация. След като е стигнал до горните изводи, Административен съд – Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските: Предвид изхода от спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на заявено искане за разноски от ответника по касация, такива не следва да бъдат присъждани с настоящото решение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение