Определение от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. И. П. от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. А. Славчев и на В. Г. К. от гр. София, чрез пълномощника му адв. Д. Стоянов, против Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.25 от 2020 г., изм. с Решение № 7276 от 2023 г. на ВАС, обн. ДВ бр.16 от 2025 г.), приета от министъра на енергетиката, обнародвана в Държавен вестник бр.42/23.05.2025 г. Изложени са доводи за нищожност на оспорената Наредба като постановена в противоречие с влязлото в сила Решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС. Наведени са оплаквания и за унищожаемост /незаконосъобразност/ на оспорената Наредба поради нарушения на материалния закон и на съществени административнопроизводствени правила. Прави се искане за прогласяване нищожността на Наредбата или евентуално за нейната отмяна. Претендират се разноски. В жалбата се съдържа искане по чл.190, ал.1 АПК за спиране на изпълнението на оспорената Наредба, обосновано с твърдения за възможността да настъпят значителни и труднопоправими вреди за потребителите на топлоенергия. С писмо № Е-11-00-80/13.06.2025 г. на министъра на енергетиката е изпратена административната преписка във връзка с приемането на оспорената наредба. При горните данни, като извърши служебна проверка за редовност и допустимост на оспорването в съответствие с указанията на петчленния състав на ІІ колегия на ВАС в определение № 11722/19.11.2025 г. по адм. дело № 10444/2025 г., Върховният административен съд, второ отделение, констатира, че подадената жалба не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК, поради което на основание чл. 158, ал. 1 вр. с чл.196 от АПК следва да бъде оставена без движение по следните съображения: Жалбоподателите следва да посочат ясно предмета на оспорване – дали оспорват Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването, обнародвана в Държавен вестник бр.42/23.05.2025 г. или съответните изменени или допълнени текстове на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г., както и заключителната разпоредба на § 3 от Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването. При уточняване предмета на жалбата срещу подзаконовия нормативен акт, оспорващите следва да съобразят трайно установената практика на Конституционния съд на РБ, която е относима за случая, макар, че е формирана във връзка с искания за установяване противоконституционност на закони. Конституционният съд приема, че всеки закон за изменение и допълнение на друг закон обслужва действащия закон и има вторичен характер, поради което след влизането му в сила престава да бъде самостоятелен закон, тъй като става част от закона, който се изменя и допълва, от което следва, че предмет на искането /жалбата/ са съответните изменени или допълнени текстове на закона /нормативния акт/. По отношение на преходните, допълнителните и заключителни разпоредби на закон за изменение и допълнение на действащ закон, КС счита, че същите могат да са предмет на оспорване, доколкото запазват своето самостоятелно значение в рамките на изменения или допълван закон. Аргумент в този смисъл следва и от т. 2 на Решение № 3/25.07.2023г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегии на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 5/2022г., според което в производството по оспорване на подзаконов нормативен акт, с който се изменя подзаконов нормативен акт, предмет на делото пред компетентния съд е подзаконовият нормативен акт. Изложените констатации за неясен предмет сочат на изводи за нередовна жалба, с оглед на което и на осн. чл.158, ал.1 вр. с чл. 196 АПК, съдът я оставя без движение, като предоставя на жалбоподателите възможност в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да уточнят предмета на оспорване. Жалбоподателите следва да бъдат предупредени, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в срок, жалбата им ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено на основание чл. 158, ал. 3 от АПК вр. с чл.196 АПК. По искането по чл.190, ал.1 АПК, съдът дължи произнасяне след отстраняване на констатираните нередовности на жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5 от АПК във вр. с чл.196 АПК, Върховният административен съд, второ отделение