Решение № 17499 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2013 г.

Решение № 17499 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9817/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Рали Димитров Рангелов от гр. Лом, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 225/10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 910/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 121200135/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 458/23.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в хода на ревизията не са установени основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, но административният съд не е обсъдил ангажираните в тази връзка доказателства. Намира, че данъчната основа е незаконосъобразно определена, като са използвани неотносими статистически данни за 2010 г. Сочи, че съдът не е съобразил заключенията по проведените САЕ и ССчЕ и събраните в хода на процеса доказателства, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна и е постановено необосновано решение. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваният съдебен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция " ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на РА № 121200135/28.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната част с Решение № 458/23.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, в частта с която на Рали Рангелов е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 16 032,46 лв. за данъчни периоди месец август и месец декември 2010 г., месец май, юни, юли и август 2011 г. и е начислен допълнително ДДС в размер на 45 06,62 лв. за данъчни периоди месец декември 2009 г. и месец декември 2010 г. в резултат, на което е установен ДДС за внасяне в размер на 37 391,65 лв. и лихви за забава в размер на 12 914,09 лв. За да обоснове преценката си за неоснователност на жалбата, съдът е приел, че оспореният РА в посочената му част е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. С него е приключило ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като е прието, че са налице основанията по ал. 1, т. 2 и т. 4 от визираната норма. Установено е, че ревизираното лице осъществява дейност като регистриран земеделски производител и е регистрирано за целите на ЗДДС. След анализ на изисканите първични и вторични счетоводни документи и регистри за ревизираните периоди, е констатирано, че през 2009 г. и 2010 г. в счетоводството на земеделския производител не са извършвани записвания по сметка 303 "Продукция", ревизираното лице не е завеждало и не е изписвало никаква продукция през 2009 г. и с нея не е извършвана нито една продажба. Същевременно, в противоречие със съдържанието на оборотната ведомост за 2009 г., в счетоводния баланс не е посочена налична продукция към 31.12.2008 г. и 31.12.2009 г. Съобразявайки, че счетоводното отчитане на произведената продукция следва да се извършва чрез дебитиране на сметка 303 - "Продукция" при постъпване й в складовете по фактическа себестойност срещу кредитиране на сметки от група 61 - "Разходи за дейността" и чрез кредитиране на сметка "Продукция" при продажба на продукцията срещу дебитиране на сметка 701 "Приходи от продажби на продукция", е прието, че счетоводната отчетност на ревизираното лице за 2009 г. и 2010 г. не е водена в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и същата не дава възможност за установяване на основите за данъчно облагане. Обективиран е извод, че за 2009 г. са налице данни за наличие на укрити приходи и доходи, тъй като съпоставката на декларираните от лицето средни добиви от произвеждана селскостопанска продукция и продажни цени на същите за 2009 г. значително се различава от средните за страната, а и при приблизително еднакви обработваеми площи през 2009 г. ревизираното лице е декларирало три пъти по-малко доходи отколкото за 2010 г. При определяне на данъчната основа за 2009 г. от органа по приходите е взет предвид средният добив на декларираните по вид селскостопански култури и на база средната пазарна цена на съответната селскостопанска продукция е определена облагаема данъчна основа в размер на 211711,12 лв., представляваща разликата между декларирания от ревизираното лице приход от дейността в размер на 306 620,80 лв. и предполагаемия приход, определен по посочения по-горе начин в размер на 518 331,92 лв. Въз основа на тези факти и обстоятелства и обсъждане на част от констатациите на вещите лица по проведените САЕ и ССчЕ, решаващият състав е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Счел е, че верността на фактическите констатации в РА не е оборена, поради което същият е законосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в частта относно начисления с РА допълнително ДДС в размер на 45 306,62 лв. за данъчни периоди месец декември 2009 г. и месец декември 2010 г. Основателен е доводът на касатора, че решаващият състав не е обсъдил в съвкупност представените в хода на съдебното производство писмени доказателства и изводите на експертите по кредитираните САЕ и ССчЕ, в резултат на което не е достигнал до конкретни фактически констатации във връзка с тях. Същевременно, показанията на разпитаните свидетели изобщо не са коментирани в мотивите на решението, а досежно данъчен период м. 12.2010 г. и раздадената рента в натура обективираните изводи не са обосновани с никакви релевантни факти и обстоятелства. В резултат на това, спорът в тази му част е останал неизяснен от фактическа страна, което е довело и до постановяването на необосновано съдебно решение. С оглед установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, констатираният порок на съдебния акт налага неговата отмяна и връщане на делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението е правилно в частта относно отказаното с РА признаване на право на данъчен кредит общо в размер на 16 032,46 лв. за данъчни периоди месец август и месец декември 2010 г., месец май, юни, юли и август 2011 г. В тази връзка касаторът не сочи никакви доводи в жалбата, а осъществената от настоящия състав служебна проверка мотивира извода, че за ревизираното лице не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по визираните доставки и същото законосъобразно не е признато с РА. Като е достигнал до идентично заключение, първоинстанционният съд е постановил в тази му част правилно решение, което не страда от релевираните касационни пороци и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, в поза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено от административния съд в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,