Определение № 4278 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3122/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. М. против определение № 337/27.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 494/2024 г. от ІІІ-ти състав на ОС – Кюстендил. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските на основание чл.248 ГПК като е приел, че договореното възнаграждение е реално заплатено, а възраженията в обратна насока са неоснователни. На л. 89 от гражданското дело пред въззивната инстанция е представено адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 03.12.2024 г., от който е видно, че Десислава Г. С. е заплатила договореното възнаграждение в размер на 6200 лева изцяло и в брой на адвокат Г. Д.. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай отразяването в договора, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой е достатъчно за да се приеме, че същото е заплатено. Доводите на жалбаподателя, че възнаграждението не е заплатено са неоснователни, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ВКС